Уважаеми колеги и съмишленици,
Каним Ви на поредната среща от семинара „Литература и психоанализа“, в който през тази академична година работим по темата „Мит и загадка“.
Текстът, който предстои да разгледаме, е „Три студии върху теорията на сексуалността“ от Зигмунд Фройд.
Ден: 26. 02. 2026 г.
Час: 18:30 – 20:30 ч.
Място: Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски“, Заседателна зала 1
Участници: Камелия Спасова, Александър Петров, Иван Дулов
Модератор: Стефан Гончаров
Аргумент „Литература и психоанализа: Мит и загадка“
АНОНС
В основата на „митологията“ на Фройд стои трагедията на Едип – фигура, чрез която той мисли структурата на желанието. В „Три студии върху теорията на сексуалността“ Фройд радикално замества идеята за съдба с концепцията за несъзнаваното: желанието не е предначертано, а се конституира като проблем, като въпрос, възникващ в полето на сексуалността още от детството. Сексуалното не се явява като знание, а като загадка – фрагментарна, разпокъсана и устойчива на окончателно тълкуване.
В този контекст фигурата на Сфингата, често разглеждана като второстепенна в мита за Едип, може да бъде мислена като негово структурно ядро. Именно тя задава въпроса, който предшества както убийството на бащата, така и инцестното желание. Както отбелязва проф. Мириам Леонард, унищожаването на Сфингата предхожда унищожаването на бащата: то е първият опит на субекта да овладее загадката на желанието. Ако Едип е отговорът, то Сфингата е самият въпрос – фигура на сексуалността като проблем, а не като даденост.
„Трите студии…“ описват детската сексуалност като „перверзно-полиморфна“, без стабилен обект и цел. В този смисъл Сфингата може да се разбере като алегория на тази ранна сексуалност: тя изисква реч, но не гарантира истина; допуска отговор, но не обещава освобождение. Отговорът на Едип не премахва загадката, а го вписва в нейната логика – той „побеждава“ Сфингата само за да се окаже уловен в собствената си съдба.
Лакан развива това напрежение, като свързва Сфингата с дискурса на хистерика. Загадката ѝ установява специфично отношение към Другия като предполагаемо знаещ – структура, в която субектът непрестанно поставя въпроси за своето място в желанието на Другия. Историята на хистерията може да бъде мислена като поредица от срещи със Сфингата, в които отговорът никога не е окончателен.
Какви въпроси ни е завещал Фройд – той, който е държал образа на срещата между Едип и Сфингата в кабинета си? Не е ли несъзнаваното именно мястото, където загадките на сексуалността се формулират отново и отново? И какво е онова специфично човешко запитване, чийто отговор едновременно конституира субекта и го обвързва с неговото желание?
Афишите са дело на Влади Витанова.
ВХОД СВОБОДЕН!