Изданията на АБПП могат да бъдат закупени през електронната книжарница на Център за психосоциална подкрепа: https://cpss.cloudcart.net/page/bookstore-entrance.
Изданията на АБПП могат да бъдат закупени през електронната книжарница на Център за психосоциална подкрепа: https://cpss.cloudcart.net/page/bookstore-entrance.
Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е
това, което ще бъде в идното (a venir) – това, което ще стане.
Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като
автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез
процеса на предаването (трансмисията), в случая – предаването на психоанализата. Можем да
кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се
поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във
всяка различна епоха. Това е един потенциален залог, а също така и предизвикателство –
психоанализата на бъдещето е свързана, според мен, и с процеса на нейното предаване.
Всичко това има отношение към текста – това, което остава е фондирано в отношението спрямо
текста. Как да четем текстовете (на Фройд и на Лакан, а и на другите психоаналитици – техни
ученици)? Какво означава изобщо да четем психоаналитични текстове? Как се чете и как се
тълкува?
Ето два цитата от текстове от сборника, илюстративни за част от залозите, очертани от посланията на текстовете:
„Психоанализата…. (може да бъде разглеждана и като) поле за предаването на това, което
се вписва отвъд събитието и отвъд историята.“
….
“Предаване на остатъка, ето за това става дума.”
(О)Ставащото е именно това, което се предава. Можем да мислим за него, като за
частица от Реалното, но частица със специален, особен статут. Подобен специален
статут има и самата „инстанция на буквата“, както ни е посочил Лакан. И въпреки, че
„обграждането“ на Реалното (Лакан) ни показва, че никога не можем да схванем
истински обекта, нашият подход към него от различни ъгли на контекстуални
перспективи се осъществява чрез мислещ субект, който черпи от концепции.
Текстовете в представеният сборник държат сметка именно за различни контекстуални
перспективи, представяйки ни основополагащи аспекти от психоаналитичният праксис,
като: мястото и важността на езика; ролята и значението на текста и на писането;
фактора Време и значението на последействието (Nachträglichkeit); предаването и
диалектиката на отпадане-остатък (бихме казали още загуба-завет); представянето на
различни артикулации и невъзможността за артикулиране на елементи от категориите Истина и Реално и съотнасянето им с несъзнаваното и др.
Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша?
Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите – ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата – тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия.
„През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост от страните, за период от 10–15 години диагнозата „полова* дисфория“, отразяваща чувството за несъответствие между пола по рождение и пола, в който човек „се чувства“, се е увеличила с 1000 до 4000%“, пишат Каролин Елиашев и Селин Масон.
Отговорно и важно е как нашето поколение ще подеме тези въпроси, как ще се опита да отговори и най-вече как ще осигури пространство за словото, което засяга тялото и поставя етични въпроси. Трябва ли да се блокира медикаментозно хормоналното развитие на детето? Можем ли да разглеждаме детското желание „да бъда от другия пол“ като фантазъм произхождащ от опознаването на собствения пол, от въображението, от отношенията с братята и сестрите с приятелите и връстниците?
Следвайки тази посока авторите пишат: „Тялото и психиката са дълбоко свързани и не съществува едностранен и незабавен отговор на един психически проблем. Затова е много важно да съхраним възможността за дългосрочен подход. Не е ли по-разумно да умеем да изчакваме, докато тези млади хора достигнат необходимата възраст, за да се гарантира способността им за зрели разсъждения? Нека се замислим върху написаното от Доналд Уиникът: „Самият живот е терапията, която има смисъл“.
Това е книга за лекари, психолози, психотерапевти, пихоаналитици, съдии, адвокати, социални работници и всички, които приемат деца, юноши и родители в различен контекст. Те са отговорни за това да дадат думата на всеки, но и за думите които ще кажат, както и за действията, които ще предприемат.
Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното – невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към промяна и податлив на модулиране от преживения опит. Във всеки случай, изглежда, че e дошло време за проучване на биологичните основи на несъзнаваното със средствата на нова понятийна парадигма.
Превод: проф.Асен Чаушев
272 стр., меки корици
Текстовете в този сборник са дело на екип от психоаналитици работещи в приемната за деца и родители на IRAEC (Институт за приложни изследвания на детето и брачната двойка). Институцията е създадена в Париж през 1976 г. и принципите залегнали в дейността й се родеят с тези на Зелената къща, основана 3 години по-късно от Франсоаз Долто. Приемната на IRAEC отваря врати четири пъти седмично и посреща без ограничения и при гарантирана анонимност деца от 0 до 4 години, съпроводени от техните родители или друг възрастен придружител. С помощта на играта, общуването и диалога, екипът осигурява пространство за изразяване на детето и умее да го изслушва и наблюдава без коментар или вмешателство в афективния му живот и без да преследва възпитателни цели: функцията на приемната е във висша степен превантивна и социална. IRAEC отчита около 7500 посещения годишно, които са показателни за ролята и мястото, които заема в обществото.
Превод: проф.Асен Чаушев
190 стр.
Редакторът на сборника, Патрисия дьо Рувре, е директор на IRAEC, където работи вече над 20 години. Тя е психоаналитик и гост-лектор на Асоциация Българско психоаналитично пространство.
Доналд Мелцер и неговия екип ни предлагат едно вълнуващо приключение, описващо десетгодишно психоаналитично лечение на с деца аутизъм.
Започнали като група, в която се споделя психоаналитичния опит с деца-аутисти, общата работа прераства в изследователска. В процеса на наблюдение, семинари и анализ на трансфера се раждат прозрения, оформя се завършен възглед за аутизма, който продължава да вдъхновява за работа поколения психоаналитици и детски психиатри.
Тази книга е един от най-добрите образци за описание, осмисляне и публикуване на психоаналитичния опит от работа с деца.
Превод: Ирина Калбанова, Калина Йорданова
358 стр.
Какво е лудостта? Как се стига до нея? Какво се преживява в лудостта?
Можем ли да се върнем към психиатрите от края на 19-ти и началото на 20-ти век и тяхната лоялност към клиниката на пациента и да научим нещо ново. Авторът ни припомня случая Еме на Жак Лакан, случая на Човека Вълк на Фройд, историята на британския лекар Шипман, представя още много клинични примери за да илюстрира разнообразието на клиничната картина, трудностите в диагностицирането, спецификата на езика и логиката, възможностите на пациентите за изобретяване и стабилизиране.
Психоаналитичната теория и идеи могат да се използват за вдъхновяване на лечение, което отговаря на своеобразието на всеки пациент отвъд психично-здравните „услуги“.
„…Вниманието към уникалното у всеки пациент, заложено в психоаналитичния подход, става още по-важно именно сега, когато живеем в общество, оставящо все по-малко пространство за детайла и стойността на индивидуалния живот. Въпреки повсеместното празно прокламиране на уважение към различията и разнообразието, от детската градина до коридорите на професионалния живот днешният човек бива заставян повече от всякога да мисли по унифициран начин. Това намира отражение и в света на психичното здраве, където на лечението се гледа като на някаква почти механизирана техника, която се прилага на пасивен пациент, а не като на взаимно сътрудничество, при което всяка от страните носи отговорност…“ (Дариън Лийдър)
Превод: Катерина Занкова
457 стр.
След „Проучвания на аутизма“ на Доналд Мелцер и сборника „Аутизъм и детска психоза“, Асоциация „Българско психоаналитично пространство“ представя нова преводна книга, посветена на аутизма. Ето какво пишат редакторите на книгата:
„Психоаналитици от различни научни течения, родители и един човек с аутизъм написаха тази книга.
…
Трябва не само да се припомнят някои неоспорими исторически положения, но и да се направи равносметка на днешните трудове и на новаторските предложения, внедрени в работата на психоаналитиците в полето на аутизма. Тази е двойствената задача, която са си поставили авторите на тази книга, която, обратно на защитна реч в името на своята кауза, припомня и някои научни грешки, допуснати от психоаналитиците, грешки, от които повечето от тях са извадили поука. Научният подход във всички дисциплини действа не иначе, а по следния начин: напредък на познанието чрез преодоляване на грешките в съжденията и отхвърляне на хипотезите, признати за погрешни. Независимо дали читателят принадлежи на широката публика, медиите или политическия свят, целта на този труд е да му представи ясно състоятелността на днешната работа на психоаналитиците и необходимостта от вземането ú под внимание в интерес както на аутистите, така и на техните семейства.“
Патрик Ландман
Дьони Рибас
Трудностите, пред които ни изправя работата с всеки отделен случай на дете, което не говори и демонстрира симптоми от аутистичния спектър, въпросите които си задавахме в тази индивидуална работа и теоретичните търсения на всеки от нас, създадоха пространство за работна група в рамките на Асоциация Българско психоаналитично пространство, проучваща аутизма и детската психоза.
Сборникът съдържа текстове на Лео Канер, Бернар Голс, Бернар Туати, Женивиев Хаг, Шантал Льорьо – Давидсе, Десислава Гъдева, Диана Циркова, Калина Йорданова.
Изучаването и лечението на аутизма и детската психоза имат дълга история. В нашата група избрахме да се учим от направеното преди нас. Как ние ще успеем да преработим споделения от три поколения психоаналитици теоретичен и клиничен опит? Как ще го направим част от нашата практика с деца и родители? Как ще го дискутираме с колеги, работещи в същото поле на психично страдание? Ще можем ли да предадем този опит на следващото поколение психоаналитици и психотерапевти? Работата по сборника е част от отговора на тези въпроси, част от общото вярване, което споделяме: психоанализата може да служи на клиничната работа не само като метод, но и като референция.
Настоящото издание слага началото на издателска серия: „Клинични семинари“, която ще бъде форма за представяне на работата в картелите и работните групи на Асоциация „Българско психоаналитично пространство“.
В книгата са представени двадесет случая на психоаналитична работа с деца. Катрин Матлен-Вание следва традициите на Франсоаз Долто, Мод Манони и Доналд Уиникът. Тя ни въвежда в първия разговор, психоаналитичното лечение, въпроса за искането и страданието на детето, като свързано и различно от страданието на неговите родители. „Симптомът принадлежи на детето в същата степен, в която е и на родителите му, и тъкмо в това междинно пространство трябва да работим“, пише Катрин Вание. Фелисиен, Марго, Самира, Клара, Анна…това са част от историите на малките пациенти, които може би ще бележат нашата работа – начинът ни да приемаме и слушаме родителите и децата.
Катрин Матлен-Вание е доктор по психология, психоаналитик, член на френската психоаналитична асоциация „Аналитично пространство“. Тя има дългогодишен опит в терапията на деца и недоносени бебета, обобщен в редица публикации. На български език е издадена книгата ѝ „Да се родиш недоносен“ (2016 г., Център за психосоциална подкрепа и Асоциация Българско психоаналитично пространство). За своя обществен принос и граждански заслуги, Катрин Вание е удостоена в родината си със званието Кавалер на Почетния легион.
Катрин Вание
320 стр., меки корици
ISBN 917-619-7037-10-4
Катрин Вание е доктор по психология, психоаналитик, член на френската психоаналитична асоциация Еспас аналитик и асоцииран изследовател към Центъра за изследвания Психоанализа, Медицина и Общество в Университета Париж-Дидро. Тя е ученичка и последователка на едни от големите имена във френската психоанализа Франсоаз Долто и Мод Манони. Автор е на статии и книги свързани с проблемите на детството и със специфичния й опит като дългогодишен психоаналитик в Отделението по неонатология в болница Делафонтен в Сен Дени. Катрин Вание е Кавалер на Ордена на почетния легион, най-високото френско отличие за граждански заслуги.
сборник с текстове от четвъртия Френско-български конгрес,
проведен в София през април 2012 г., двуезичен
стр., меки корици
ISBN 978-619-7037-01-2
Въведение
Психичното страдание при детето може да се изрази по много различни начини и поради това клиничната работата с деца има своите особености.
Детето е зависимо от родителите си в продължение на много години. За дълъг период от време то има нужда от тяхната подкрепа и грижи, от сигурността на тяхната привързаност и обич и от способността им да го напътстват в неговото развитие и възпитание. По време на този дълъг и сложен процес, детето може да срещне по пътя си различни препятствия: раздели, травми, злополуки или болести, които могат да имат като последствие психични разстройства.
Работещите с деца трябва да обърнат внимание на различните прояви на това страдание и да отговорят спрямо спецификата на симптома и тяхната професионална специалност –логопед, психолог и други. Въпреки различията на тези професии, хората, които се занимават с дадено дете от различни гледни точки, трябва да си наложат дисциплината на съвместната работа, защото детето не е само един сбор от различни функции, а личност, която има своите желания и намерения. Развитието на детето е тясно свързано с времето на преминаване през различните етапи на неврологичното, когнитивното или емоционално съзряване. Работещите с деца трябва да вземат предвид фактора „време“ и често се оказват под неговия натиск. Социалната детерминираност, която упражнява училищната система, също е определящ фактор както за детето, така и за професионалистите. В някои
случаи, или при определени патологии, невъзможността на детето да се адаптира навреме към класическата образователна система, водят до насочването му към друг вид институции, подпомагащи неговото развитие.
Когато детето е част от едно пълно семейство, при отглеждането му неговите родители ще бъдат изслушани и подкрепени от различните професионалисти, според ситуацията и запитването – психолог, социален работник или друг специалист. В случаите, в които обаче семейството не е способно да се грижи за детето или го е изоставило, тези, които поемат отговорността за това дете, ще трябва да обмислят и подготвят грижите за него в една институция. Хората, които работят в заведения за деца, трябва да разполагат с време и средства, за да могат да разработят проекта на дадената институция. Важно условие за работата в екип е да се вземат предвид различните гледни точки и да се търсят възможности за подобряване и богатяване на ежедневната практика.
Професионалисти в работата с деца от България, Франция и Грузия се срещнаха по време на IV френско-българска конференция с желание да обменят опит и да си зададат взаимно въпроси, свързани с трудностите в тяхната работа.
Каним всички, които желаят и са обвързани, по един или друг начин, с тези въпроси и с грижите за деца, да споделят този обмен на опит и информация.
182 стр., меки корици
ISBN: 9789549153255
Книгата “Изоставащото дете и неговата майка” изследва възможностите за психоаналитична работа с умствено изостанали деца. Особено значение се отдава на отношението между умствено изостаналите деца и техните родители, най-вече майката. Тази книга е изключително ценна за специалистите, работещи с деца, тъй като открива нови възможности за работа със случаи, които често се обявяват за безнадеждни от медицината.
„Мод Манони (1923-1998) е водила от Втората Световна Война, тоест от навлизането на психоанализата в детската психиатрия, една борба, която е останала както никога актуална и досега: как да бъде поставена психоанализата в служба на дебилното, психотичното или аутистичното дете? Как да се преобразува обгрижващата или обучаваща институция, за да се избегне склерозиращото й затваряне, и то именно благодарение на самото фройдово откритие? Нейният най-голям успех си остава несъмнено разнищването на понятието дебилност.
(…)
Тази книга (…) даде отново надежда на всички психолози и психиатри, които отхвърляха диктатурата на психометричните тестове, защото постави под въпрос органистичното схващане за “хомогенната” дебилност: историите на случаи, всъщност, позволяват да разберем отвъд медицинската диагноза убийственото страдание на субекта. Нека тази книга да даде същата надежда на всички терапевти, които поставят психоанализата в служба на децата в медикосоциалните институции в България!“
д-р Патрик Деларош
320 стр., меки корици
ISBN: 9549172511
„ Несъзнаваният образ на тялото“ е една от фундаменталните книги на Франсоаз Долто. В нея тя излага свои теоретични понятия и клиничен опит, които са плод на дългогодишната й психоаналитична практика с деца и юноши, по-голямата част, от които са били психотични и аутистични.
Издаването на тази книга на български език е опит да се запълни празнината от такъв вид психоаналитична литература на българския пазар. Книгата е насочена към психиатри, психолози, педиатри, психотерапевти, възпитатели и други видове професионалисти, работещи с деца. Теоретичните схващания, които Ф. Долто излага в тази книга са илюстрирани с множество клинични случаи от практиката й, някои от които са се превърнали в емблематични. Те биха могли да изиграят ролята на ценна опора за практиката на българските терапевти. Отношението на признание и уважение към субекта у детето, което е фундаментално в работата на Ф. Долто е допринесло за промяната на статута на детето в съвременното общество. Това е етичната рамка, без която детската психоанализа не би могла да съществува.
Специален предговор за българското издание написа Клод Букобза – ученичка на Ф.Долто, с голям опит в психоаналитичната терапия на деца, директор на отделение за прием на майки и деца в Сент Дени, Париж. Клод Букобза многократно е посещавала България като лектор и супервизор на практикуващите у нас.
Превод от френски: д-р Анастасия Гамова.
Франсоаз Долто /1908 -1988/ , заедно с Жак Лакан, се счита за една от най-големите фигури на френския фройдизъм. Тя е оставила след себе си много трудове, някои от които теоретични, други – представяния на случаи, както и такива предназначени за широката публика. Франсоаз Долто е позната на българския читател с книгите “Когато се появи детето”, “Тийнейджърите”, “Женската сексуалност”.
Издаването на книгата е част от проекта на Център за психосоциална подкрепа “Социална превенция за деца и юноши в риск”, финансиран от програма ФАР “Развитие на гражданското общество”. Това издание стана възможно с подкрепата на професионалната асоциация “Българско пространство за психоанализа”. То е втората книга от издателска серия “Практики”, която двете организации инициираха през 2004 г. и в сътрудничество направиха възможно издаването на първата книга от серията – “Юношеството” от Патрик Деларош. Под печат е третата книга – “Фройд” от Патрик Ландман.
215 стр., меки корици
ISBN: 9789549153286
Сборникът съдържа текстове на Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Патрик Деларош, Алфред Шьопф, осмислящи проблема за антисоциалното поведение на децата и юношите.
Може ли да се говори за „антисоциална тенденция” в нормалното развитие на всяко дете? Страда ли извършилият престъпление юноша от чувство за вина или извършва престъплението поради прекалено силно чувство за вина? Каква е ролята и функцията на бащата през юношеството? Можем ли да помогнем на „антисоциалното дете”?
Това са част от въпросите, които се дискутират в текстовете чрез много примери от практиката и чрез теоретичното им осмисляне.
Подборът на текстовете следва традицията и целта на издателска серия „Практики” да представя психоаналитични текстове, касаещи важни въпроси, пред които се изправят работещите с деца, юноши и родители.
490 стр., меки корици
ISBN: 9789549153279
Книгата „От педиатрия към психоанализа“ съдържа 26 статии, писани в периода 1931-1956 г. В тях Уиникът, изхождайки от педиатричната си практика, дискутира основни психоаналитични понятия, представя теоретичните си идеи (за връзката между майката и бебето, за предходното пространство, за структурата на личността и т.н.) и ги илюстрира чрез клиничната си практика.
Книгата представлява интерес за широк кръг обучаващи се и специалисти, работещи с деца и родители.
В своя професионален път д-р Доналд Уиникът (1896-1971) е бил президент на секцията по педиатрия към Кралското общество по медицина, два мандата президент на Британското психоаналитично общество, президент на Асоциацията за детска психология и психиатрия, завеждащ отделение в детската болница „Падингтън Грийн“ – Лондон. Той практикува и преподава детска психиатрия и психоанализа повече от 40 години, като негови пациенти са били над 60 000 деца и родители.
Уиникът изнася лекции пред учители, родители, социални работници, магистрати, акушери и педиатри, в които развива идеи, извлечени от педиатрията, психоанализата и детската психиатрия.
На български са издадени книгите му „Игра и реалност“ (1999 г.) и „Детето, семейството, заобикалящия го свят“ (2001 г.) от издателство „Лик“.
стр., меки корици
ISBN: 978-954-91725-8-4
ISBN: 978-954-92349-8-5
„Осем разговора за психоанализата” – и така би могла да се нарече тази книга, в която психоаналитикът Жан-Жак Московиц приема „да наруши” традиционната професионална дискретност и да предостави максимално достъпни отговори на интервюиращия го „неофит” Филип Гранше, да сподели практиката си по изслушване на другия, да довери своите съмнения и убедености….
Жан-Жак Московиц е психиатър и практикуващ психоаналитик от 1968 г. насам. Членува в различни авторитетни френски психоаналитични асоциации като Espace Analytique и Psychanalyse Actuelle, на която е съучредител. Организира психоаналитични семинари, публични прожекции на филми с последващи дебати, пише книги. Сред тях:
256 стр., меки корици
ISBN: 9789549153293
B нaшитe зaпaдни oбщecтвa юнoшecтвoтo приeмa три ocнoвни acпeктa. Индивидуaлeн: тoвa e прeoбрaзявaнe нa тялoтo, кoeтo пoтвърждaвa, или в прoтивoвec – рaзтърcвa oбeщaниятa нa дeтcтвoтo. Coциoлoгичecки: oбнoвявaнeтo нa пoкoлeниятa c прeдизвикaтeлcтвoтo и, пoнякoгa, нacилиятa, кoитo въпрocнoтo пoднoвявaнe cъдържa в ceбe cи. Мeдиeн, нaкрaя, зaщoтo двaтa първи нe бихa cъщecтвувaли, aкo oт XIX вeк литeрaтурaтa (в чacтнocт – рoмaнтичнaтa) нe бe oбceбeнa oт мeчтaтa, cвързaнa c тaзи мeтaмoрфoзa. A днec тeлeвизия и вecтници зaeмaт знaчитeлeн дял в рaзпрocтрaнeниeтo нa прoблeмитe, придaвaни нa cъщия житeйcки пeриoд.
Кaтo ce приoбщaвa към тoвa рaзпрocтрaнeниe, нacтoящaтa книгa ce cтрeми дa пoдпoмoгнe рoдитeлитe… и юнoшитe дa ce диcтaнцирaт oт кoнфликти, зaд кoитo нeрядкo ce крият рeaлнocти, кoитo хoрaтa ce oпитвaт дa прeнeбрeгвaт. Пo тoзи нaчин рaздялaтa c рoдитeлитe, кoятo вcъщнocт пoдпeчaтвa уcпeшния изхoд oт юнoшecтвoтo, чecтo e oбвинявaнa oт юнoшaтa или oт нeгoвитe рoдитeли, зaщoтo пocтaвя пoд въпрoc връзкитe, изтъкaни прeз дeтcтвoтo.
200 стр., меки корици
ISBN 978-954-92349-4-7
ISBN 978-954-91725-7-7
Младежите изживяват сложна промяна в периода на юношеството, те се раздвояват между предизвикателството към света на възрастните и трудността да извършат психическата преработка по раздяла с детството. Когато едната от тези две тенденции се засили, това може да се превърне в “проблем”.
С настоящата книга авторът – детски психиатър и психоаналитик, ориентира обърканите родители:
В този цялостен и синтетичен труд, доктор Патрик Деларош изследва поетапно всички проблеми, които могат да се поставят през деликатния период на юношеството и предоставя неоценима помощ на загрижените да разберат детето си родители.
206 стр., меки корици
ISBN: 978-954-92349-2-3
ISBN: 978-954-91725-6-0
“Забранено е да се забранява”: този парадокс е красноречив за съвременното общество, в което бащиният образ се обезсилва, авторитетът на бащите клони към залез, а майките се страхуват, че са твърде авторитарни. Впрочем, житейският опит и клиничните наблюдения сочат, че детето се нуждае от ограничения, за да се изгради. Поведението на родителите, които не дръзват да кажат “не”, води след себе си до загубата на ориентири, вместо да служи на възпитанието.
Доктор Патрик Деларош, детски психиатър и психоаналитик, отговаря на горните въпроси, които много майки и бащи си задават, без наистина да се осмелят да ги формулират. Като определя ролите и функциите на всеки спрямо забраната, а така също и нейната необходимост, д-р Деларош пледира за възпитание, което да се отличава с твърдост и постоянство, но без да злоупотребява със суровост. Защото – нали единствено подобно възпитание е в състояние да помогне на детето по-късно да се позиционира в обществото на задължения и на принуди?
Това припомняне би следвало да снеме чувството за вина от много родители – жертва на (понякога) зле интерпретирани психологически концепции.