Книгата изследва случващото се в най-ранните моменти от връзката майка-бебе в специфична среда: отделение за майки с психози и техните бебета (където тя е нарушена поради неадекватност на майчината нагласа) и неонатологична реанимация с тежко недоносени бебета (където е възпрепятствана от технологичното оборудване помежду им). Богатият клиничен опит на авторите, подкрепен от теоретичните постановки на Д. У. Уиникът, Франсоаз Долто, Жак Лакан и др., ги води до формулиране на хипотезата за „предполагането на субект“ и изследване на неговото измерение и значение. Според тях в това първо време връзката се основава не толкова на сливане между майката и бебето, колкото на акта, с който майката предполага у детето си субект — всъщност част от нея, но когото тя си представя като отделен, в съответствие с една логика на знака, а не на означаващото.
КУПИ
