Сабин Пармантие: Съвременният начин на живот ни изправя пред нови трудности

Интервю на Розалина Дочева1

Визитка: Сабин Пармантие е доктор по лингвистика, член на авторитетната френска психоаналитична асоциация „Еспас Аналитик”. От години посещава България, за да обучава, изнася лекции и осъществява супервизия на български психоаналитици във формиране.

В резюме:

– Днес възпитаваме девойките на равна нога с момчетата, свръхпротежираме децата си, не сме склонни да правим компромисите от епохата на нашите баби и поставяме статута на мъжете под въпрос

– От времето на крал Артур всяка жена желае различни неща, но всички ние, жените, искаме едно – сами да определяме живота си

– Можем ли да щрихираме психологическия портрет на съвременната жена, г-жо Пармантие?

– Да се направи обобщен психологически портрет на съвременната жена изобщо, е трудна задача. Но бих казала, че днес ние до голяма степен отглеждаме и възпитаваме момичетата като момчета. Което ще рече – караме ги да следват повече и всевъзможни науки (така те стават лекари, инженери, юристи) и на практика живеят в равенство с момчетата през целия период на юношеството. Когато настъпи мигът, в който двата пола се срещнат и пожелаят да имат деца обаче, светът, в който сме възпитавали девойките дотогава се сгромолясва, защото грижите за едно дете изискват много време. Внезапно младите жени изпадат в положение, в което не могат да се посвещават на ангажиментите си толкова, колкото са били приучени дотогава. И оттук се пораждат различни проблемни ситуации: майки, които не са способни да се занимават с децата си, или такива, които не могат повече да работят и трябва да се откажат от професията си или да се преквалифицират. Затова намирам, че положението на младите жени и майки днес не е никак лесно. И предлагам да отидем по-далеч в нашите разсъждения, като проследим какво се случва със семейството, след като то веднъж се е сдобило с поколение. Ако двойката се разбира – няма проблем, но ако не се разбира – то днес жените вече не са склонни да правят компромисите от времето на своите баби. И като следствие семействата все по-често се развеждат и все по-често майките почти сами отглеждат деца си (което обаче рефлектира върху последните, особено в периода на юношеството). А и да остарява сама не е най-забавната перспектива за една жена. Затова съм на мнение, че ако жените съумеят да съгласуват личните си желания за развитие с присъствието на един съпруг и на деца, то това ще бъде по-доброто. Разбира се, съвременният мъж също има своите модерни притеснения и безпокойства. И те се пораждат от факта, че силният пол е принуден да се конфронтира, да се изправя срещу жени, които се нуждаят от независимост и от свобода и които имат също толкова (ако не и повече) социални успехи. В резултат, мъжете са „поставени под въпрос” по отношение на собствения си статут. На всичкото отгоре, днес ние изискваме от тях все повече да се ангажират с дома, да се занимават с децата, да участват в къщните задължения, накратко – това е съвсем различен живот от този, който са водили нашите баби и дядовци.

– Съгласна ли сте, че днешните родители свръхпротежират децата и какви са последиците от това?

– Вярно е, че се наблюдава свръхобгрижване. Но преди 100 години децата не са били считани за чак такава ценност, каквато са днес, защото предците ни са имали толкова, колкото са можели да си пожелаят. Децата сега са едно много значимо благо и за да се сдобият с тях, хората са готови на всичко, например – да се подложат на сложните и нелеки процедури по изкуственото оплождане и борбата със стерилитета. Но колкото повече децата се превръщат в ценност, толкова повече родителите са склонни да ги протежират и обгрижват прекомерно. Понякога се стига до там, че са неспособни да им се противопоставят и така децата се превръщат в царе, които властват в дома и тиранизират околните. И аз приемам в моя кабинет много семейства, които са в бедствено положение и в отчаяние именно защото не знаят как вече да се справят с децата си.

Рискът, който виртуалните игри носят за подрастващите, не е ли най-вече в (ще ползвам термина на Анна Фройд) – „идентификацията с агресора”, тъй като дори и „добрите” герои в тях убиват и разрушават?

Аз съм против компютърните игри, намирам ги за опасни изобщо, а не само заради идентификацията с агресора. Намирам ги за опасни, защото те поставят детето в позиция на пасивност, която е напълно откъсната от реалния свят и някои деца, уверявам ви, наистина рискуват да се изгубят в тях. И ще ви посоча за пример един мой 8-годишен пациент, който в никакъв случай не беше психотично дете. Той обаче ми разказваше как в час по математика, докато пишел нещо, което учителката диктувала, внезапно се почувствал като попаднал в компютърна игра, превърнал се в персонаж от нея, върху който трябвало само да се кликне с бутона на мишката, за да напредва и да се придвижва. Ето, подобни последици от виртуалните игри аз намирам за обезпокоителни.

– От създаването си до днес, психоанализата разглежда жената като загадка и признава, че не е успяла да даде задоволителен отговор на въпроса какво иска тя. Но въпросът „а какво иска един мъж?”, според мен също стои на дневен ред….

– Бих желала в тази връзка да ви разкажа една история от цикъла за Свещения Граал на крал Артур. Веднъж той отишъл в гората на лов и там срещнал черен конник, който му казал: „Имам въпрос към тебе, Артур. Ако ми отговориш до три дни, кралството е твое, ако ли не – ще те убия и ще ти го отнема. Въпросът ми е: „Какво иска една жена?” Артур се върнал обратно към замъка и по пътя си срещнал една пастирка на гъски. Попитал я какво иска. „Чифт сабо” – отговорила му тя. Малко по-нататък кралят срещнал жената на селянина и я попитал тя какво желае. „Рокля като на буржоазките от града” – бил нейният отговор. Буржоазките от града пък искали бижута като дамите от кралския двор, а дамите от кралския двор искали всяка нещо друго. Отчаян, след три дни крал Артур поел обратно към гората. По пътя чул, че някой го вика. Обърнал се и видял най-ужасното същество, нещо като вещица, но с отблъскваща грозота. „Кралю – казала му тя – аз притежавам отговора, който ти трябва и ще ти го дам при едно условие – да намериш някой от твоите рицари, който да се ожени за мен”. Кралят приел и вещицата му дала отговора. Така щом пристигнал на уреченото място, където вече чакал черният рицар, Артур му казал: „Това, което иска една жена е – преди всичко да разполага сама с живота си.” Вбесен, черният рицар строшил копието си и избягал в гората, а Артур поел обратно към замъка. Но вместо да бъде щастлив, той се натъжил още повече, защото си помислил: „Та как бих могъл да накарам някой от моите благородни рицари да се ожени за такава грозна вещица?!” Тогава Говен, неговият племенник и най-приближен рицар го попитал: „Господарю, кажете какво ви е, готов съм на всичко за Вас!” Артур му разказал, а Говен отсякъл: „Няма проблем, кралю, аз ще се оженя за нея.” И отишъл в гората, довел вещицата и сватбената церемония се състояла. Настъпил мигът младоженците да се оттеглят в брачните покои. Седнал пред камината, рицарят Говен се питал какво му диктува Кодът на рицарството, как трябва да постъпи в този момент. И в миг чул зад гърба си глас: „Не искате ли да си легнете, Месир?” Обърнал се и видял най-прекрасната от всички жени на света, която му обяснила, че била омагьосана до деня на сватбата си и т.н. и т. н…

Мисля, че в тази приказка има не малка доза истина. В нея има това, което иска една жена, но също така и онова, което иска един мъж.

Юли, 2007

1Текст публикуван във вестник „Всичко за жената”, брой 7, 2007 г.