Уважаеми колеги,
Имаме удоволствието да Ви поканим на третата среща от семинара „Литература и психоанализа:Едип“, която ще се проведе на в библиотека „Филологии“, VІ етаж, Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски“.
Вход свободен.
Великата творба на Софокъл вече векове вълнува читатели, изследователи, специалисти от различни полета. Кой всъщност е Едип? Какъв е този „син, който не е трябвало да се ражда”? Какво е необичайното в неговата съдба? Какъв е всъщност този човек, убил своя баща и оженил се за своята майка? Защо Фройд избира да наименува едно централно понятие в психоанализата именно „Едипов комплекс”?
Това са част от въпросите, които ще поставим в този семинар. Ще разгледаме също така различните парадигми в полето на психоанализата и литературата, които са разработвали въпроса за Едип, както и неговото отношение към други въпроси, поставени в редица текстове – литературни и психоаналитични.
Експозета:
Иван Драгоев: „Диалогът между Едип и Тирезий и политическият контекст в „Едип цар“ на Софокъл“
Диалогът между Едип и Тирезий е централно и ключово място в трагедията „Едип цар“ на Софокъл. В него има явен сблъсък между това, което Жан-Пиер Вернан нарича божествена и човешка гледна точка. Освен тези два плана на интерпретация, Софокъл ни представя своеобразна карикатура на сократизма (в дискурса на Едип) и го противопоставя както на един Хераклитов тип дискурс (Тирезий), така и на рационализма с Горгиеви и Протагорови оттенъци (Креон и Йокаста). Прочитът, който ще предложим има за цел да разкрие полифонията на Софокловата трагедия и да реставрира политическия ѝ контекст и звучене, които остават на втори план в обичайните интерпретации на тази безсмъртната творба.
Яница Радева: „Образът на управника и рецепцията на Едип в българската среда“
Текстът ще се опита през рецепцията на трагедията „Едип цар“ да открои периодите на интерес и спад към тази творба в България и да потърси хипотеза за издателското оттегляне. Ще се тръгне от наблюдението, че по време на национален дисонанс и управленска криза интересът към Едип е слаб, а в процеси на интелектуално движение, подем и съпротива – расте. Едно от питанията е дали чрез Едип не се въплъщава комплексът на управника към закона, а от друга страна, не се ли показва, че за благото на суверена управникът следва да извърши ред действия? Ще бъде потърсено мястото на Едип в съвременната българска поезия.