Уважаеми колеги, патологията при детето се е превърнала в място на среща между различните специалисти ( психиатри, терапевти, психолози, логопеди), педагозите, ангажирани с обучението и родителите, които възпитават децата.
Френската детска психиатрия е натрупала опита на поколения детски психиатри, психоаналитици и клинични психолози, насочен към изследването, идентифицирането, правенето на диференциална диагноза и обработването на психологични тестове. Това е опит, базиран на прецизното познаване на нормалното развитие на детето и на неговата психопатология, на историята на изковаване на понятия и термини през вековете, на правенето на теоретични хипотези. Този опит не изключва факта, че мозъкът е орган, който може да бъде увреден от различни фактори, че съществува генетично предаване на болести и, че невро-физиологичните механизми могат да бъдат нарушени.
В този опит, симптомите на детето са отнесени спрямо неговото съзряване и изграждане на структурите на психичния апарат. В него са отчетени синхроничната ос (срезът, направен от моментния прочит на клиничната семиология) и диахроничната ос (отчитаща линиите на развитие и на конфликт в психичния апарат), които позволяват да бъде направен прочит на клиничната картина, отчитайки незавършеността на детския психизъм.
Детските психиатри се възпротивяват на адюлтоморфизма (прилагането на клиничното табло при възрастния индивид върху клиниката при детето) и извеждат закономерности, специфични единствено при детето: например, че по-голяма част от предпсихозите и парапсихозите се ситуират между психозите в ранното детство и психозите от късното детство, а не между невроза и психоза и, че само една малко част от тях могат да се съотнесат до т.нар. гранични структури при възрастния. И, че инфантилната невроза – реконструкт, направен от възрастен пациент по време на неговото лечение не съответства на клинично наблюдаваната невроза при детето. Че един и същи натраплив или психосоматичен симптом, който се наблюдава в ранното детство, в латентната фаза или късното детство, в зависимост от комбинирането му с други симптоми и персистирането му в последващи етапи, има различно прогностично значение относно структурата, която ще се формира.
Това хронологично отнасяне (на симптома спрямо възрастта на детето от една страна и на историческото изграждане на даден термин) позволява на хората, които се занимават с деца в практиката си да се ситуират по-добре както по отношение на клиниката, така и по отношение на различните понятия и теории.

Изграждането на структурата на психично функциониране при детето ще бъде във фокуса на предлаганото обучение.
Ще се радваме да обменим опит с вас в програмата ни „Училище по детска психопатология“.
Програмата от 60 академични часа е организирана в четири двудневни семинара по 15 часа, разположени в рамките на една календарна година. Семинарите включват представяне на теоретична рамка относно детските психози, нарушенията и организациите от невротичен вид, гранични форми, депресия при детето, юношеството като завършващ етап на психичното структуриране; работа с подбрани преводни текстове; представяне на случай от практиката на водещите д-р Десислава Гъдева, Диана Циркова, д-р Дидие Лорю и участниците.

ПРОГРАМА

Визитки на водещите