Едно плюс а - Асоциация "Българско психоаналитично пространство"

МАРИЯ КАЛИНОВА

Едно плюс а[1]

Монографията на Жизел Шабудез е безупречен и задълбочен анализ на един от най-сериозните въпроси в съвременните психоаналитични изследвания – какво знаем за пола и сексуалното. Френският оригинал е публикуван преди седем години, а неотдавна излезе и английски превод на книгата. „Какво знаем за сексуалното?“ на Жизел Шабудез е едно прецизно написано, ново в тезите и аргументацията си, безупречно в стила си съчинение. Изследването коригира множество недоразумения относно разбиранията ни за модалностите на любовния живот, какво е „женско“, какво е „сексуално“ и изобщо „демонтира“ множество остарели логики, доминиращи през ХХ век в критическата теория, а и такива, които съществуват и днес.

Ние имаме пред нас това чудесно издание на „Какво знаем за сексуалното?“ благодарение на многогодишните усилия на преводачката Розалина Дочева, към които в последния етап на работата се присъединиха и усилията на научната редакторка Мимоза Димитрова и езиковата редакция на българския текст от Лора Султанова. Розалина Дочева е сред малцината преводачи в България, които са дръзнали досега да превеждат психоаналитична теория от френски език, като аз не виждам друг авторитет, към който издателството може да се обърне особено за превода на понятията на Жизел Шабудез, които се придвижват, надграждайки от своя страна концепти на Жак Лакан. Розалина Дочева е от онези професионалисти, които не желаят да си спестят трудностите, а напротив, тя е преводач, който взема предвид възникващите проблеми в процеса на превеждане, прекосява „двусмислеността“, характеризираща собствената й практика, като позволява на самия превод да повдигне по- нататъшна рефлексия върху въпросите на оригинала. Това задвижване на мисълта и възможността за рефлексия на български език показва и мястото на превода – той не е някакъв „излишък“ спрямо първоначалния текст, „излишък“, който да запълни липсващите парченца, учленени от самия автор – казано с метафората за „амфората“ на Валтер Бенямин, – а едно ново „начупване“ на майчиния език, за да се пресъздаде по най-добрия начин оригиналът. Добре е да се отбележи, че самият превод на Розалина Дочева, от своя страна, ще стъпи и на вече свършена работа по психоаналитичните понятия във вътрешните и публичните семинари на Асоциация „Българско психоаналитично пространство“.

В екипа по издаването на книгата, най- сетне, имаше и един мъж, на когото специално трябва да се благодари – това е художникът на книгата – поетът Иво Рафаилов. Неговото предложение за корица на книгата, не без настояването на г-жа Димитрова именно за тази корица измежду различните дизайнерски проекти, веднага ни отвежда към една от централните постановки на монографията – за сексуалността и нейното завоалиране. Корицата ни „показва“ парадоксално „осезаемия“ начин, по който една онтологична негативност и липса се възприема. Въпросът от заглавието, изписан по възможно най-прост в графично отношение начин, „Какво знаем за сексуалното?“ е наложен върху липсата на образ, върху образ, който не само, че не изпъква „позитивно“, а е изравнен с фона. По един много директен начин корицата на книгата сякаш подсказва лаканианската перспектива към проблема, а именно че в точката на сексуалността имаме фундаментална липса на познание и ако сексът включва някакво знание, то би било несъзнаваното. Сексът е онова, което знаем, че не знаем. Следвайки корицата на Рафаилов, който подражава на Шабудез – тя, от своя страна, е вярна на Лакан и Фройд, – то трябва да тръгнем от тази начална точка – липсва „знание“ (за сексуалния закон) и тази липса придобива епистемологична форма. Но и да поясним нещо много важно, това не е просто не-знание, а тук става дума за „единична“ форма на не-знанието.

Именно във връзка с „единичността“ бих искала да спомена кое за мен беше революционното в книгата на Жизел Шабудез – фактът, че тази книга след т.нар. философия на двете завръща в теорията въпроса за Едното. На първо място, това е нов поглед към митичния проблем за ставането „Едно в секса“. За да го обясни, Жизел Шабудез казва, връщайки се към Библията: „Библейската Ева става Едно с мъжа, бидейки, според мита, част от него. Следователно това Едно, което всеки преследва в представата си за сексуалната връзка, е митично, наследено от едиповите отношения, за да покрие идеала за сексуална наслада“ (с. 66). В този смисъл въпросът за еманципацията на жената, съвременното мислене на сексуалното различие, както и борбата срещу потисничеството на жените не трябва да се опитват да налагат сексуална връзка. В налагането на сексуална връзка няма нищо еманципиращо, нейното аксиоматично прокламиране е погрешна алтернатива. И ако медиите и романтичните сериали поддържат и днес идеала за „хармоничната“ връзка между мъжа и жената, предполагайки точна и позитивна дефиниция на същностите, включени в тази връзка, както и на ролите, принадлежащи към тях, то не бива да бързаме да си мислим, че това е решението на патриархалната логика. В крайна сметка това, което се случва, е следствието, че жена и мъж, които не знаят ролите си, са заплаха за образа на връзката (като съвкупност от два взаимодопълващи се елемента).

На подобни еманципаторски логики книгата на Жизел Шабудез отговаря, че „забраната“ е онази, „която е завоалирала факта, че в институциите на езика няма две в секса, а само едно и неговия обект. И доколкото тази връзка се е представяла като връзка между два пола, а жената – като обект, допълващ мъжа, и се е твърдяло, че същността й изцяло се изразява в това, то липсата на две не е била проявена“ (с. 131). Целият символен ред процедира по същия начин, тъй като всички функции, които той включва – на Бащата, който е неговият крайъгълен камък, тази на фалоса, който последният командва, и на произтичащата от това сексуация – се основават на една и съща артикулация, в която и за двата пола е представено едно означаващо на желанието и насладата. Заедно с това в изследването на появата и функционирането на Едно плюс а Жизел Шабудез тръгва в една немислима посока от гледна точка на съвременната теория – към откриването на една „биологична скала“, която да обясни защо кастрационната тревога работи така масивно във всяко кътче на психизма. Въпросът за биологичното и дали е фактор за сексуалната разлика е изключен от полето на съвременната психоанализа, тъй като подобни взаимовръзки са се превърнали в синоним на нормативната сексуалност и изобщо на въпроса за нормативността. Самата лаканианска психоанализа никога не е насърчавала консервативната норма, каквато можем да открием в религиозния дискурс, а по-скоро е разкривала фаличната диалектика, която е подхранвала и поддържала тази норма. Шабудез припомня, че Лакан наблюдава онова, което „характеризира от биологична гледна точка сексуалната връзка между мъжа и жената и оценява психическите следствия“ (с. 11). И нещо много важно, физиологичното се отнася към въпроса за изваждането. Тръгвайки от метафоричния смисъл от книга Битие и сцената с изваденото ребро на Адам, Шабудез се насочва в някакъв смисъл и към символната страна на „изваждането“, като в крайна сметка това ще е операция, засягаща фалоса и най-вече – неговото представяне. Досега, казва Шабудез, фалосът не е бил разглеждан с оглед на субективното функциониране на биологичното, на инструмента на сексуалната наслада: реална страна на кастрацията […] Фаличният символ се оказва изграден върху тази биологична „скала“, заложена в сексуалната връзка, а не върху наличието или липсата на пенис“ (с. 17-18).

Въпросът за неналагането на сексуалната връзка и проблемът за биологичната „скала“ като реалната страна на кастрацията повдигат един изключително интересен въпрос за реализма в психоанализата. Ако картографираме параметрите на дебата, който отваря Жизел Шабудез, ние ще се натъкнем на един изключително важен въпрос – за конститутивната сила на корелацията. Няма да коментирам въпроса какво означава това за т.нар. „корелационисти“ и че от тяхна гледна точка всичко казано за „sexus”-а от Шабудез е безсмислено. Защото заедно с обектно ориентираната онтология на „Едно плюс а“ се разклаща представата за реалност от порядъка на съвместно присъствие, съ-присъствието, корелацията. Към това трябва да добавим и начина, по който е концептуализирано физиологичното. Шабудез предлага поглед към „природата“ не просто като ефект на дискурса или негово следствие. Предизвикателството, отправено от френската психоаналитичка към теорията, е, че изглежда има нещо от порядъка на „природното“, което води до разцепление в самия език, разцепва буквално „отвътре“ дискурса. Накрая, книгата е предизвикателство и към самия „университетски дискурс“, който все повече се формира като нещо, което е само „дискурс“ без интерес към външното на него. Вече не мислим за университетския дискурс като нещо, което има отношение към реалността, и ако се разгръща в тази посока, той се разгръща, затваряйки се предимно в представата си за един наивен реализъм.

Жизел Шабудез, „Какво знаем за сексуалното?“, прев. Розалина Дочева, изд. „ВС Пъблишинг“ ООД, София, 2023.

[1] Слово от името на издателя, произнесено на премиерата на книгата, състояла се в Зала 2 на СУ „Св. Климент Охридски“ на 29 март 2024 г. с участието на преводачката Розалина Дочева, модератора на срещата Иван Дулов, както и на самата авторка. Визитата в България и участието на Жизел Шабудез на премиерата беше организирано от Асоциация „Българско психоаналитично пространство“.