Как да работим с разцепването на Аза в ИПП

Сцена ІV

Терапевт-ученик, който избухва: Писна ми, не мога повече да го понасям тоя с неговите отлични оценки.

Терапевтдобър ученик: Идвам да си взема досието.

Терапевтученик, който избухва: Не мога да те гледам, ще ти счупя главата, ще те хвърля през прозореца.

Терапевтдобър ученик: А бе той е луд!

Следва момент на объркване. Ученикът избухва, започва да блъска отличника. Директорката се опитва да го спре, безпомощно. Жилбер задържа (за сакото) ученика, който избухва, но не е ефикасен (задържа го леко с два пръста). Накрая този терапевт казва : „Или ще те хвърля тебе, или ще скачам аз през прозореца!“

Благодарение на спонтанността, която носи играта, Жилбер казва mot a mot същата фраза, която е казал пред брата в предишната сцена, с тази разлика, че минаваме от сцена на самоубийство към сцена на убийство: „Спри, не си струва (за това) да го хвърляш през прозореца. Това не е достатъчна причина.“

И следващият коментар внася една нова тема – цитирам:

Жилбер : Този пък, много знае, единственият начин да се успокоя, или ще го хвърля, или ще се хвърля. Трябва да го повторя, че ще го направим с целия клас.

Учуден запитвам: Какво?

Жилбер : Да го хвърлим през прозореца!

Коментар : „Той стига до идеята за самоубийство, защото иска да убие един свой приятел. Значи вие искате да кажете, че ако целият клас го направи заедно, ще се отърват от него и няма да се чувстват много виновни за в бъдеще.“

Жилбер: Да, може да се каже, че вината е разделена на парчета.

В този момент си казвам, че може да се вдигне и последната бариера между фиктивност и реалност.

Водещ: Струва ми се, че тази сцена я играхте с други герои, от които един иска да се хвърли от прозореца. Но тогава не разбрахме,че единият от двамата братя му се искаше да го бутне.

Жилбер не изглежда шокиран от моята хипотеза. Той мисли известно време и отговаря спокойно:

Жилбер: „Аз лично нямам чувството, че съм искал да го бутна (като че ли тук минаваме от deni (отказ) към denegation (отричане)). Но той би направил обратното на нервния ученик от сцената.

Заключение

Като заключение можем да кажем, че инцидентите, при които се среща разцепването на Аза, имат парадокс в преноса:

– Oт една страна, цялата психична защита е организирана така, че страдащата част на Аза да бъде скрита от погледите, дори от личния поглед, затова казваме, че на тези пациенти им липсва инсайт.

– Но от друга страна, несъзнателно, той изглежда в очакване на този, който ще премахне неговите защити и ще го свърже с тази отцепена, но жива част от него, дори и да рискува преживяването на травмата.

Нормално е в присъствието на един такъв пациент да се почувстваме като дърпани в две насоки (между две позиции). Да бъдем внимателни и да уважим защитата или да се осмелим да я премахнем чрез интерпретация, знаейки, че това може да възвърне травмата на пациента.

Ето защо сме толкова силни привърженици на ИПП, защото тя позволява в добрите, успешни случаи да се справим с тези две тенденции, с тези две противоречиви изисквания.