Как да работим с разцепването на Аза в ИПП

Ето пример от една сцена

Жилбер : На директорката (на прогимназията) и е писнало от единия от двамата отговорници на класа, който прави само глупости. Това вреди на успеха и на реномето на учебното заведение. Тя решава да се отърве от него завинаги. Сцената е моментът, в който тя го казва официално пред другия отговорник (сериозният) и пред бившия отговорник на класа. Сериозният отговорник е доволен.

Често сценариите на Жилбер бяха объркани, ние имахме чувството, че се намираме в света на нарцистичните двойници, без граници между двата пола и поколенията.

Сцена I

Жилбер избира да играе ролята на сериозния отговорник на класа, той дава ролята на директорката на една котерапевтка и тази на бившия отговорник на един котерапевт, който защитава набедения.

Директорката: Извиках ви, за да ви кажа, че нещата не могат да продължават така, имам много проблеми с оня и ще се отърва от него.

Жилбер прави знак на съгласие.

Котерапевт: (бивш отговорник) : Вие нямате право да правите това, той е много нараним сега.

Директорката: Да, но той е безотговорен.

Котерапевт: Но това ще го погуби, ще се отчая и ще се самоубие. Не можете да си представите какво ще се случи ако го изключите.

Директорката: Но аз не мога да затворя очи пред неговата безотговорност.

Жилбер (сериозният отговорник): Вярно е, че той ще се отчая и ще се депресира, ако го изключите.

Интерпретация на играта: Правя коментар на факта, че пред заплахата, че набеденият ученик може да се самоубие, Жилбер отстъпва и сменя позицията си, въпреки че отначало беше за изключването.

Той отговаря, че директорката не се вълнува от тази заплаха.

Аз добавям: „Колкото повече на директорката не и пука, толкова повече вие се притеснявате за него. Вие и приятелите ви се чувствате отговорни за този ученик, затова и го задържахте на ръба на изключването“.

Жилбер изглежда развълнуван. Кимва в знак на съгласие. Мълчание…

Това ви напомня някои неща?“

Жилбер : Вярно е, когато става въпрос за самоубийство, аз лично мисля за моята семейна история.

Водещият : Уточнете.

Жилбер : Не помня дали съм ви разказвал, какво се случи с моя брат.

Водещият : Веднъж говорихме заедно за това.

Жилбер : Имам голям брат, който е на 22 год., но когато беше на 17, беше толкова депресиран заради един преподавател, че се опита да се самоубие. Аз бях там и успях да го задържа.

Водещият: Вие бяхте там.

Жилбер : Той беше на ръба на прозореца и ми каза, че ще скочи. Отначало мислех, че се шегува, но като прехвърли единия си крак през парапета на балкона, се спуснах и го задържах, след това вторият дойде и ми помогна да го задържим.

Водещ : Вторият?

Жилбер : Вторият ми брат. Аз имам двама по-големи братя. Най-големият искаше да скочи.

Водещ : Сигурно сте останал потресен от тази сцена. Всъщност, това е сцената, която вие идвате да играете тук. Изключвате ученик, който рискува да се отчая напълно и вие се захващате двама да го спасите. Мислите ли, че можете да го изиграете?

Жилбер : Защо не.

Тук се вижда ясно, колко внимателно се доближаваме до травматичната сцена. Същевременно моите колеги бяха затаили дъх и се питаха дали ще се осмеля. От толкова време ние мислехме за тази сцена, тайно!

Сцена II

Жилбер избира да играе своята роля и дава ролите на братята си на двама котерапевти.

Жилбер: Какво правиш?

Голям брат: Много съм отчаян. Писна ми от този живот. Ще се хвърля през балкона, не си струва този живот.

Жилбер (развълнуван): Не си струва. Тази причина не е достатъчна, това няма да оправи нещата.

Големият брат: Никой не мисли за мен, не виждам защо аз да мисля за другите. Ще скоча (терапевтът прави жест с крака си).

Жилбер е тревожен и седи като парализиран. Вторият брат влиза да помогне на Жилбер и казва: Той е прав (говори за Жилбер), какви ги правиш? Виж в какво състояние е Жилбер (намеква за неговата тревога).

Големият брат: Ти никога не си се интересувал от мен.

Жилбер: Напротив.

Водещият спира сцената и пита Жилбер как се чувства.

Жилбер: Постепенно, играейки, ми се видяха различните етапи от сцената, такава каквато беше.

Водещ: Сигурно всичко е станало много бързо в този момент.

Когато родителите ви ми разказаха тази сцена, те добавиха, че вашите проблеми са се усложнили от този момент.

Жилбер: Вярно, от този ден виждам нещата по друг начин, когато сбъркам в час, когато се почувствам пълна нула си казвам, че не бих стигнал чак до самоубийство.

Водещ: Искате да кажете,че човек не се самоубива за толкова дребна причина?

Жилбер: Е, ако имаше истинска причина….

Водещ: Истинска причина?

Жилбер: О, семейни истории.

Жилбер разказва, че брат му не е имал никакви проблеми, докато се появи тази учителка. Тогава той се депресирал, затворил се в стаята си и кризата започнала. „Трябваше му една година, за да се оправи. Денят, в който се опита да се самоубие, всички разбраха за историята и учителката била уволнена на края на годината“.

Аз добавих, че и тук, както в ИПП, е трябвало някой да бъде изключен от гимназията, за да бъде друг спасен. Проблематиката: „той или аз“ се среща много често в неговите сцени.

Освен това е интересно да се отбележи, че тази сцена беше изиграна в сеанс, след който предстоят три седмици ваканция с прекъсване на психодрамата.

След като започнахме, Жилбер дори и не намекна за тази сцена в течение на няколко месеца. Той продължи неговия сериал (все едно чe нищо не сме играли преди ваканцията).

Междувременно виждахме, че силното вълнение и чувствата, които съпровождаха тази травматична сцена се появяват и (perlaborer) постепенно: изразява се едно взаимоотношение между самоубийство и убийство, между желание за убийство и депресия, чувство за вина. Всички тези психични феномени постепенно стават съзнавани.

Ясно става, че разцепването е по-слабо, тьй като връзките между неговите фиктивни сценарии и семейната му история се появяват по-често, без да причинят нито у него, нито у нас тревогата от първия път, когато играхме травматичната сцена.

Сцена III (месец и половина по-късно)

Жилбер: Има двама лоши ученика в един лош клас, но има и един голям проблем: един много добър, един-единствен, който има по всичко отлични оценки. Двамата лоши ученика се опитват да разберат как той успява така във всичко, но не могат. Директорката и двамата лоши ученика, които се оплакват от добрия, като че ли е проблем да си добър ученик.

Жилбер избира да играе един от лошите ученици и дава другите роли на двама терапевти. Двамата лоши ученика се оплакват от добрия – „трябва да го изгоним“.

Директорката : Не е престъпление някой да успее.

Жилбер: Но за нас е!

Директорката: Какво, Вие искате да го премахнете, че защо да не го изхвърлим през прозореца.

Водещият изпраща един терапевт да играе добрия ученик, който влиза в кабинета на директора за някакво досие (влиза много сигурен в себе си).

Добър ученик: Госпожо, идвам да си взема досието.

Директор: Знаете ли, че те искат да Ви изхвърлят през прозореца.

Добър ученик: Не ми пука от тях, те са пълни нули от физическа и от интелектуална гледна точка. Не разбирам, защо се занимавате с тях.

Директор: Аз бих искала точно Вие да се занимаете с тях.

Добър ученик: В никакъв случай.

Терапевт-лош ученик: Той или ние! Изберете.

Добър ученик: Аз мисля, че трябва да ги изключите и двамата.

Жилбер: Разбирате ли, тя реагира като нас.

Директор: Как така като Вас?

Жилбер: Ако можеше, щеше да ги изгони.

Водещият: Това е смъртна борба между добрият и тези лоши ученици.

Жилбер приема и казва, че директорката е в много трудна ситуация и изведнъж добавя неочаквано „Всички ученици са настроени срещу един единствен жалък ученик, и на него не му пука.“

Това представяне на един отличник като жалък, безпомощен ученик, и целият клас срещу него, въвежда темата за депресията на добрия ученик, който е на мястото (позицията) на атакувания. Подчертавам обръщането в обратното:

Водещ: Това е един жалък ученик, но като се погледнат оценките му, хич не изглежда слаб и жалък.

Жилбер: Да, но ако целият клас скочи срещу него!

Водещ: Той се прави на много важен пред Директорката, но всъщност е един жалък ученик (едно нищо).

Жилбер повтаря, че учителката е в безизходица: разбира се, не може да изгони един добър ученик.

Водещ: (намеквам за депресията) Може би, ако го изключат, той да се депресира, това може да го погуби. Като че ли само това му е, да бъде добър ученик, иначе е едно нищо (намеквайки ясно за големия брат отличник, чийто проблеми с една учителка, довели до депресия). И добавям: А може би, ако другите ученици разберат, той колко е раним, няма да се осмелят да го атакуват.

Но колкото и странно да изглежда, Жилбер не отрича позицията си.

Жилбер: На тях им остава единствено възможността да го атакуват (набият).

Водещ: На него му стига да бъде отличник, а на тях агресивността. Как ще излезем от тази ситуация?

Жилбер импровизира един изход от тази криза, която изглежда много близка по смисъл с неговата история.

Жилбер: Мислех, че сцената щеше да бъде друга. Единият от двамата ученика щеше да избухне, той е много нервен и когато добрият ученик влезе, той ще го нападне. Директорката не допускаше, че може да се стигне до там. Другият ученик се опитва да го задържи.

Разбира се Жилбер избира да играе ролята на този, който задържа агресивния. Да може да се „задържа“ и контролира е негов стил от самото му детство, рискувайки да парализира ума си.

Според моята хипотеза: От друга страна, този ученик изразява агресивността, която Жилбер задържа и потиска от много време. Стаена агресивност, която щяла брутално да изникне, когато брат му бил на ръба на балкона. Това е момент, който действа като травма, само чрез факта, че това желание да погуби (убие) брат си може да се реализира благодарение на пасивността: да не го спре, да не задържи самоубиеца.

Тук виждаме, че дори и да става дума за измислена, фиктивна сцена, разцепването намалява и се доближаваме до изживяното от Жилбер. Този факт дава кураж и търпение на котерапевтите.