Пеперудата

В настоящия материал ще представя случай на работа с момиче в юношеска възраст, осъществена в пространството на кабинет по психоаналитична практика. Чрез разгледания случай се разкрива позицията на терапевта, свързана с придружаване на девойката по посока на изхода от детството и посрещане на промените, свързани с пубертета, следвайки Трансформациите в процеса на полово съзряване (по 1).

В литературата съществуват множество дефиниции за юношеството. Според П. Деларош, „Пубертетът задължава младежа да мисли за бъдещето и да напусне детството: той е принцип на неизбежната реалност. Авторът отбелязва, че „По- късно тази външна принуда ще се превърне в основа за промяна. Защото като се започне именно от тук, психизмът трябва да усвои идеите за траур по детството и за конфротнация със света на възрастните: това е характерното за процеса на юношеството” (12, стр. 13).

Друг френски психоаналитик – Жак-Ален Милер определя юношеството като „конструкция“. Според него „да кажем днес за едно понятие, че е конструкция, съдържа в себе си убеждението, тъй като в духа на епохата е, че всичко е конструкция, че всичко е означаващо приспособление“[11].  По-нататък авторът продължава, че „тъй като юношеството е конструкция, няма нищо по лесно от това да го деконструираме“. В тази светлина авторът разглежда три основни етапи в конструирането на юношеството. Първоначално той посочва изхода от детството, който се свързва с момента на пубертета. На второ място той поставя„различието на половете”, който го свързва със сексуалното разграничаване.  Цитирайки Фройд , той уточнява, че „задръжките при сексуалността и склонността към потискането й” са по–значими при момичетата, отколкото при момчетата.Третият аспект, който авторът разглежда, е назован като „наместването на възастния в детето”. Този етап е свързан с израстването, с т.нар. „развитие на личността“, на начините на свързване на идеалното Аз с идеалът на Аза, т.е. това, което Фройд е изложил във Въведение в нарцисизма[3].

    Представената концепция като конскрукция не означава, че етапите се преминават автоматично. Определянето на юношеството като процес, в който се конструира формирането на личността от дете към възрастен, е сложен и комплексен феномен.

        В изложения материал ще бъде представен случай на терапевтична работа с момиче в период на юношество и ролята на терапевта по посока на придружаване на младия човек, както и срещите с родителите.

      П. е 13 годишно момиче, живеещо в  малък град със семейството си. Тя е  единствено дете всемейството. Има фигура, която е доста слаба и висока. Носи подчертано дълга, до кръста коса, за която в семейството има ритуал при измиване, в който участват всички заедно. Пристига на терапия с баща си.  Заявката за терапия първоначално е от майката, която споделя, че П. не се храни, напоследък почти спряла да яде”. Бащата отбелязва, че тя не говори с тях, особено с майка си, затваря се в стаята си, а в училище отбягва съучениците си и казва, че била подложена на тормоз.   Според бащата трудно могат да попаднат и на учител, с който П. да се разбира. Бащата е полицай, работещ в административна структура. С майката на П. чуваме неколкократно по телефона  околоуточняването на срещите с дъщеря й. Тя очевидно използваше тези моменти за да говори,  скрита  зад телефонната слушалка. На няколко пъти ми зададе въпроса дали имам, роднинска връзка” седин една докторка от министерството, която по стечение на обстоятелствата има близка фамилия с моята. Разбира се, отговорих, че вероятно става въпрос за съвпадение. Тези  опасенията вероятно мобилизират защити, които сякаш поставят майката пред един безмилостен и параноиден  Друг.

В една от срещите тя отбелязва, че първоначално е работила в училището, в което еучила дъщеря й, като помощник директор, но впоследствие се измества в близкия по-голям градпоради настъпилите трудности. Споделя, че в този период била изключително нервна и натоварена, често била „груба” с дъщеря си. Под „грубо” тя пояснява, че нямала никакво търпение към дъщеря си и вероятно поради тази причина взаимоотношенията им са такива и тя отказва да общува. Майката говори бавно, с равна интонация, без паузи. Опитвам са да въвеждам паузи и да изнамеря начин да завършапродължаващия от дълго време разговор. Излишъкът прелива в думите и в тежестта на тялото.

Очевидното изобилие  сякаш контрастира на ограниченото пространство, очертано като нямане на търпение,  в желанието на Другия.

Първоначално в кабинета П. пристъпя много внимателно, тялото й е доста сковано. Бащата уточнява, че тя ходи на школа по рисуване, което ми дава основание да предложа пастели за рисуване и лист хартия. П. започва да рисува и така става възможен разговорът с нея. Първоначално рисува очертания, които имат красиви извивки. Отбелязвам, че има някаква загадъчност. Това се харесва на П. и тя завършва рисунката си като прави красива пеперуда. Отбелязвам, че това е една красива пеперуда, която запълва цялото пространство на листа. П. започва да говори за своите интереси, свързани с рисуването. Рисуването като изобретение на субекта, посрещнато от терапевта, бе позволило да се осъществи среща и отвори пространство за П. за разговори. Моята роля бе да съпровождам и назовавам с думи това, което тя изобразява в рисунките си – цветя, птици, мозайка.

Впоследствие в рисунките се появи човешка фигура. П. рисува момиче с огромни очи, едното от които е закрито от дълга коса.  Интерпретирам, че това око, сякаш скрито наблюдава света и не „смее „ да излезе навън. Споделя, че това било нейния аватар, героиня от интернет игра. В следващите няколко срещи тя говори за интернет пространството и игрите, които играе там. Момичето разказва за биографията на любимата си певица, като прави съпоставка между своя и нейния живот. Посредством направената идентификация, съпътсваща юношеството, П. започва да говори за трудностите си с взаимоотношенията с връстници и учители, които са свързани всъщност с личното развитие и бележат  промяната и изхода от детството.  Споделя, че единствено в атлието по рисуване се чувства защитена и там много по-лесно преодолява трудностите с връстници. В терапията на П. се забелязва как тя започва да се отлепва от този монолитен трансфер към големия Друг, който я заплашва, до степен, че тя отказва да говори, да се храни и се крие в стаята си, затворена и заключена, усещайки се заплашена в света около нея, но от друга страна, бранейки своето място. Въпросът за психичната структура е важен, но независимо каква е тя, е важно да се позволи изобретенията на субекта да се случват, като същевременно се поставят и граници.  

В една от срещите споделя, че е правила опит за самоубийсво и показва, как била нарязала ръката си, където се виждат следи от одрасквания. Това е моментът, в който моята тревога също се покачва и настоявам за среща с  двамата родители. В отговор, те казват, че това било само „игра”, защото тя често правила такива драскотини по тялото си, „за да ги предизвика”.От една страна нуждата от бащин авторитет и намеса на възрастните се тества от П. Родителите споделят, че дъщеря им често сменя настроението си, понякога се затваряла в стаята и тропала оттам. Отбелязвам, че в юношеството тези игри могат да бъдат и опасни и насочвам разговора към включване на допълнителна консултация с психиатър. Темата за суицидността при юношите е проблем, който предизвиква много тревога при мен и това проличава в терапията с нея.

Междувременно П. идва в кабинета доста тревожна. Затваря се в тоалетната и оттам започва да тропа и издава звук, наподобяващ „мучене”. В една такава среща бащата започва да й говори през вратата и това я успокоява. В следващ път аз въвеждам почукване, което има редуващ се ритъм и на което тя отговоря с ритмуване. С въвеждането на топката в кабинета като средство за общуване, става възможно и партнирането ми с П.  Движенията на П. се променят, тя става по- жива и подскача като малко дете, радвайки се на движението и особено на моментите, в които аз търся или изпускам топката. Удовлетворението, че е по-добра от мен с топката разкрива опитите за конкуриране .

Бащата споделя, че вижда настъпилата голямапромяна в дъщеря си, която се храни, общува с родителите си, дори със съучениците си, посещава редовно училище, тъй като преди отказвала да ходи редовно.

В кабинета П. говори все повече и за трудностите си – както по отношение на семейството, така и по отношение навръстниците, и за своите интереси. В една от последните ни срещи, тя споделя че има нещо, което я ужасява. Обяснява ми го като „нещо кърваво”. Обяснявам, че това е свързано спромените през пубертета и повеждам разговор в тази посока. В този план се обсъждат и взаимодействията с връстниците, определени като „тормоз”, чиито трудности преливат в гласа чрезвиканията помежду им, както и преминаванията към действия в училище, намиращи израз в агресивни прояви помежду им и спрямо нея.

В очакване на следващата среща, се обажда майката, която заявява, че дъщеря й няма да идва на терапия, защото след терапията, тя дълго плакала, после плакали двете заедно прегърнати,и според майката, тя не трябвало повече да ходи на терапия.

Очевидно в срещата между двете тела, нещо трудно назовимо ги  бе обединило. Процесът по преработване на „траура по детството” бе предизвикал тревога и при майката. (1)”Юношеството‘” , според М. Фоки, „е момент на откриване на сексуалноста на нечие тяло. Същевременно това е един нов свят и е време на откриване на сексуалността в света на възрастните”. Очевидно в тази среща на майка и дъщеря откриването на сексуалността бе провокирало една невъзможност за комуникация и отварянето на пространство за разговор, от друга страна, би могло да бъде заплашително (14).

В представения случай е показано как елементите от трите етапа на юношеството, споменати от Милер, не следват закономерно един след друг, а се преплитат,  предизвиквайки един сложен комплекс на взаимодействие между символичното, реалното и въображаемото както на  субекта, така и на тези, които го придружават – възрастни, учители, терапевти. Обърнато е внимание на трудностите и проявите, които напиращата сексуалност през пубертета предизвиква, както и отварянето на пространство за тяхната преработка чрез изобретенията на субекта, осъществено в терапевтичната практика. За съжаление това пространство често е доста лимитирано, поради факта, че родителите често приключват терапията на децата сипреждевременно. В споменатия ритуал по измиване на косата на П. сякаш се възпроизвежда и метафоризира заявката на семейството – от една страна, се касае за интимно пространство, но от друга, присъстват „всички заедно”.

За доброто психично здраве на юношите  е от значение те да поддържат диалог със възрастните, както и да имат  обкръжение, което според П. Деларош, да е „солидно и гъвкаво”. Авторът подчертава, че Даже ако възпитанието е било прекалено толерантно, детето, превърнало се в юноша, ще се опитва да изпробва авторитета, чрез всякакъв вид провокации и други преминавания към действия. И ако юношата не срещне противопоставяне, той просто ще се потисне или ще се почувства още по- зле” (12 ,стр. 12 ).

В този план юношеството е една сложна конструкция, в която формирането на личността от дете към възрастен, се съпровожда и от трудностите на възрастните, придружаващи юношите.

Автор: Йорданка Христозова

Литература

[1] Фройд, З., „Детската душа”, Еуразиа Академик Пъблишинг

[2] Page, C. & Jodeau-Belle, L., Le non-rapport sexuel à l’adolescence. Théâtre et cinéma, Presses universitaires de Rennes, 2015.

[3]  Freud S., Pour introduire le narcissisme, Paris, Payot, 2012.

[4]  Lacan J., « D’une question préliminaire à tout traitement possible de la psychose », Écrits, Paris,Seuil, 1966, p. 553.

[5]  Lacan J., Le Séminaire, livre iii, Les psychoses, Paris, Seuil, 1981.

[6]  Hellebois Ph., Lacan lecteur de Gide, Paris, éditions Michèle, 2011.

[7] Amadeo D., « Consideraciones clínicas sobre el adolescente actual », thèse de troisième cycle soutenue en août 2014, sous la direction de Claudio Godoy, à l’université nationale de San Martín(Argentine), à paraître.

[8]  La Sagna Ph., « L’adolescence prolongée, hier, aujourd’hui et demain », Mental, no 23, p. 18.

[9]  Focchi M., « L’adolescence comme ouverture du possible », Mental, no 23, décembre 2009, p. 29-40.

[10]  Deltombe H., Les enjeux de l’adolescence, Paris, éditions Michèle, 2010.

[11]  ЖАК-АЛЕН МИЛЕР „В посока на юношеството” http://sbpl.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=28:v-posoka-na-yunoshestvoto-zhak-alen-miler&catid=35&Itemid=164&lang=bg в [1] Заключителна реч на 3те Работни дни на Institut de l’Enfant “Да интерпретираш детето”, които се състояха в Palais de Congrès de Issy-Les-Moulineaux, събота 21 март 2015. На разположение на френски на:  http://www.lacan-universite.fr/wp-content/uploads/2015/04/en_direction_de_ladolescence-J_A-Miller-ie.pdf

[12]  Деларош, П., Трябва ли да се отстъпва пред юношите?, София, 2009

[13]  Деларош, Юношеството, София 2000

[14]Фоки,М.,интервю, https://www.facebook.com/psychotherapy.plovdiv.bg/posts/1007813525957918