Фрагменти от една психоаналитична психотерапия на дете

Едиповата проблематика

Има сеанси, в които регистърът повече Едипов: например на края на 12-тия сеанс:

Роман: „Аз ще бъда като баща си, ще взема неговото колело. Аз му помогнах да нареже дърва…Майка ми ме ядосва, тя ме събужда.” Аз го питам, дали това е, защото тя се грижи през цялото време за бебето. Той продължава: „Аз си сложих от шампоана на майка ми на косата, защото моят не мирише добре, сложих си от парфюма на баща си, той е АДИДАС, и когато той ме ядосва, аз го хвърлям в кошчето.”

Към края на учебната година, майка му ми казва, че няма промяна и добавя: „Той е непоносим, принудени сме да му удряме шамари, той се опитва да ни раздели…всъщност прави така, че ние да се караме заради него.”

По време на последния сеанс (16) преди ваканцията, когато той ми казва, че прави пакости вкъщи, аз му предлагам да изиграем сцената:

Роман казва: „Аз скачам върху масата, когато се храним” и той играе, че напада родителите си. В ролята на баща му (която той ми дава) аз искам да го накажа, после викам полицията. Той избягва от къщи. Аз играя безпокойството на родителите, докато той слуша заинтригуван. После той прави така, че родителите да бъдат нападнати от един вълк, после той ги спасява и им дава да ядат, като казва: „Аз съм добър”. Чувайки някакъв шум отвън, той казва: „Това е баща ми, който реже много високи дървета, по- високи от Айфеловата кула”.

Извън играта аз му казвам: „След всичко, което Роман направи на баща и, той може би се страхува от наказание от баща си, който, както ми го описва, е много силен.”

Тук интерпретирам, във връзка с други сеанси, където бащата с резачката е много заплашителен. Но този начин да се споменава един идеализиран баща, в момента, когато той поставя на сцена агресивността към родителите, е едно излизане от играта. Става дума или за един знак на тревожност от загуба на любовта на родителите, или за въвеждането на един трети като защита срещу обезпокояващата близост с мен, която той чувства, когато аз вербализирам, в ролята на майката: любовта към Роман, който е изпаднал във фуга.

Две проблематики: нарцистична и обектна, чиито трудности да бъдат преработени, се засилват взаимно при Роман.

Успоредно с това на родителите се предлагат консултации с лекар. Майката, със силно чувство за вина и много обезпокоена, идва на всеки два месеца.

След голямата ваканция

Още с влизането си Роман започва отново играта с динозавъра, който атакува персонажите на бащата и на братята. Атаките са насочени към мен, защото съм го оставила сам толкова дълго време. (Тази година въвеждам ограничения в кутията с играчки). Например в 18-ти сеанс:

Роман разказва, че е гледал „Джурасик парк ІІІ”, където динозавърът поглъща едно дете и едно бебе…Много възбуден, той играе един развилнял се динозавър.Едн друг персонаж, който представлява Роман, се опитва да помогне на брата. Аз се намесвам: „Този динозавър ме кара да мисля за един Роман, който е сърдит на двамата си братя, и има лоши идеи спрямо тях.” Роман, без нищо да казва, прибира динозавъра в кутията и добавя бариери.

Аз казвам, за да му попречим да направи всичко това, защото после ще се чувства виновен и ще се страхува от наказание.”

Тогава той взима кравата и започва да удря по капака на кутията с динозавъра толкова силно, че счупва кутията. Много смутен, той ме гледа със страх, после се оживява и слага всички животни ичовечета на една купчина.

Аз му казвам: „когато Роман се страхува, той се оживява и може да счупи нещо. Може би ти се страхуваш, че ще те накажа като един родител?”

Този начин да му се говори в трто лице, предложен ми на супервизия, позволява едновременното съществуван на един Роман който атакува и може да разруши с един друг Роман, който обича и поправя. Това може да позволи да се преработи амбивалентността.

Кастрационната тревожност

Няколко седмици по-късно той за пръв път ми говори за бъбречното заболяване на баща си (22):

Роман: „Добре съм, но ме боли главата и ръката. Скоро ще отида в болницата и ще ми направят рентгенови снимки…Всички ще дойдат да ме видят.” Аз добавям: „И мама ще се грижи за теб.”

Роман: „Да, разбира се, повече няма да ходя на училище, ще ме разрежат тук (над бедрото), ще бъда заспал, ще ми направят един белег тук, това е само за момчетата.” Аз го питам: ”Страхуваш ли се, че ще ти отрежат крака?” Роман: „Не, аз ще бъда заспал, като татко, когато беше в болницата.”

Аз го пита какво си спомня и той отговаря: „Да, той имаше една голяма болест, и аз също съм бил в болницата, имах нещо на сърцето, когато бях бебе.”

След това той сменя темата, като ми говори за една огромна змия „по-голяма от Айфеловата кула и от двете кули, които събориха”. Сеансът свършва с атентатите от 11.09.

В този сеанс виждаме идентификацията с бащата както и кастрационната тревожност. Кастрация, която не е символизирана, и която заплашва целостта на тялото. Въпросът, който се поставя за това малко момче е: „Как да бъда като татко, без да бъда болен, без да бъда кастриран или мъртъв?”

Накрая фаличната защита: змията висока колкото Айфеловата кула, не е много ефикасна, тъй като той я свързва с атентатите над кулите, които падат. Оставаме с впечатлението, че колкото повече тази защита е използвана, толкова повече се засилва кастрационната тревожност. Колкото повече дърветата, за които говори Роман растат, толкова повече персонажът с резачката (чичото, бащата или самият той) се намесва решително, персонаж, който представлява един садистичен Свръхаз.

Започва да се оформя един бащин пренос,който е много амбивалентен. По-късно в една ролева игра на футбол, Роман ми дава ролята на съдия заедно с персонажа, който винаги представлява бащата: (23) Много възбуден, той играе един мегаломанен футболист срещу Клеман (брат му), който нарушава правилата и дори напада арбитъра. Аз се намесвам като арбитър, като драматизирам оплакванията на другите играчи и най-вече на брат му, но нищо не може да спре Роман.

В един момент, той забелязва, че леко е одраскал подложката за писане на бюрото ми, което ни служи за футболно игрище. Много притеснен, той се укротява и сменя играта, казвайки, че сме завършили наравно. Аз интерпретирам: „Като че ли се страхуваш, че г-жа Русел ще се разсърди за подложката и изведнъж даваш право на съдията в играта.” Роман не отговаря и продължава да играе съвсем по правилата, като докосва топката много леко, без никаква възбуда.

Накрая той ми разказва: „Видях по телевизията, на един мач, как хората слязоха на футболното игрище и тичаха и викаха, това не е хубаво. Имаше и полицаи.”

Всъщност той говореше за едно събитие (прекъснатия мач между Франция и Алжир), много обсъждан по онова време. Въпреки това още веднъж, той изглеждаше, че търси границите на рамката.

Този начин да атакува рамката и моята личност, а после, много притеснен, да се опитва да поправи това, изглежда, че е белег за бащин пренос, тъй като много често Роман поставя на сцената същото отношение към образа на бащата.

По време на 29 сеанс, той ще постави на сцена един немощен баща, който не стои на мястото си, както в началото на терапията. Играейки само двете роли: на един баща, който пада и се удря докато отива за дърва или който се страхува от басейна и на един всемогъщ син, който е голям и силен:

Много садистичен към баща си, героят на Роман, го кара да падне или го затваря със свирепи животни. Аз вкарвам един персонаж, като казвам, че това е майката. Роман оставя бащата и иска майката да дойде с него на басейна. Аз добавям, „за да й покаже, какво може да прави”. После той се обръща към мен: „Ето, майката е вкъщи, тя подрежда всичко, слага децата в леглото, а тя и бащата са в хола.” Накрая той си подрежда много внимателно всички играчки преди да замине. Аз интерпретирам опитите му за поправяне след като се е проявил като лош към бащата в играта. Той продължава да подрежда усмихвайки се.

Странен сеанс, в който можем да се запитаме, кой е Роман в тази игра. Дали е строгата майка, която подрежда (както и той самият в сеанса), за да остане сама с бащата? Дали е всемогъщият Роман, който компенсира недостатъците на бащата? И накрая, дали не е този баща, който не става за нищо, и който нищо не научава въпреки интелигентността си?

Тук можем също да забележим една скица на представяне на примитевната сцена, по-подредена и сдържана.