BEGIN:VCALENDAR
VERSION:2.0
PRODID:-//wp-events-plugin.com//7.2.1//EN
TZID:Europe/Sofia
X-WR-TIMEZONE:Europe/Sofia
BEGIN:VEVENT
UID:473@espacepsy-bg.org
DTSTART;TZID=Europe/Sofia;VALUE=DATE:20210901
DTEND;TZID=Europe/Sofia;VALUE=DATE:20240129
DTSTAMP:20260512T082104Z
URL:https://espacepsy-bg.org/events/working-group-unknown-freud/
SUMMARY:Непознатият Фройд и неговият прияте
 л Флийс
DESCRIPTION:Той [Фройд] никога не се еманципира
  напълно от Флийс. […] Всичко това се пред
 ава в отношенията му с Адлер\, Щекел\, Юнг 
 и най-вече – Ференци. Ърнест Джоунс в лич
 но писмо към Джеймс Стречи от 11 януари 1954
  г. Изумително е\, че от изобилието от кор
 еспонденции\, които Фройд води със свои и
 зтъкнати ученици\, най-цитирана от анали
 тиците е тази\, която Фройд адресира към 
 човек без претенции и интерес към психоа
 нализата – отоларингологът Вилхелм Фли
 йс. В действителност двамата общуват в р
 анен период\, в който психоанализата все 
 още не съществува в онзи си късен вид\, ко
 йто позволява на Фройд ясно и компетентн
 о да брани аналитичните граници дори спр
 ямо любими свои ученици като Юнг и Ферен
 ци. Ако по-късните кореспонденции с верн
 и и неверни последователи на психоанали
 зата ни позволяват достъп до процес\, в к
 ойто аналитикът остава аналитик\, раннат
 а кореспонденция с Флийс ни открива проц
 ес с различна (учредителска) динамика – 
 процес\, в който аналитикът става аналит
 ик и от който дори самият Фройд не е изкл
 ючен. Фройд също става аналитик. Навярно 
 това е причината почти да няма клиницист
  и изследовател на анализата (Джоунс\, Ще
 кел\, Ференци\, Лакан и пр.)\, който да не се
  е питал върху преноса Фройд-Флийс и връз
 ките му със субективизацията на Фройд от
  невролог в аналитик.\n\nПисмата към Флийс
  се явяват субективен кадър и фон на фунд
 аментални трудове като: „Проект за науч
 на психология“\, който Фройд посвещава н
 а Флийс и потулва и укрива от света\; „Ет
 иология на хистерията“\, който – макар и
  да се явява „първата невротика“ на Фро
 йд\, от която той се отказва\, за да учреди
  фантазма като фундамент на психоаналит
 ичната клиника – е текст\, който вече е д
 остатъчен\, за да въведе Фройд в изолация
  от медицинския дискурс: на 4 май 1896 г.\, по
 -малко от две седмици след публичното пр
 едставяне на текста\, Фройд пише до Флийс
  следните редове: изолиран съм колкото щ
 еш: изоставянето ми беше провъзгласено и
  около мен започва да се образува празно
 та. „Тълкуване на съновиденията“\, къде
 то Фройд ни открива едно от най-интимнит
 е в субективен и най-фундаменталните в а
 налитичен план съновидения – съновиден
 ието с инжекцията на Ирма (псевдоним на Е
 мма Екщайн\, пациент на Флийс и Фройд\, на 
 която са посветени изобилие от писма и т
 ревожещи Фройд въпроси). Ред изследовате
 ли намират основания да мислят\, че Емма 
 е първият пациент\, по чийто повод Фройд 
 си дава сметка за фантазмения характер н
 а хистеричната травма. Ето как писмата о
 тварят пространство\, в което субектът Ф
 ройд може да артикулира онова\, което кли
 ницистът Фройд не може да помести в анал
 итичните си трудове. Прочитът на тази ко
 респонденция – най-цитирана\, но и най-ма
 лко позната в своята динамика и пълнота 
 – ни открива един друг и непознат Фройд 
 – жив\, привързан\, съмняващ се\, тревожен
 . Писмото\, макар и текст\, е и различно от 
 текста преди всичко с това\, че е слово\, а
 дресирано към някакъв конкретен друг – 
 колкото близък\, толкова и далечен. Тази 
 характеристика на „говоренето в писма“
  го сближава в достатъчна степен с говор
 ения и говорещ език\, който не търпи зако
 твяне и който аналитикът слуша във всяка
  анализа. Не е случайно\, че Фройд може и д
 а не допуска психоанализа на текст\, но в 
 известен смисъл допуска анализа в писма 
 (вж. напр. случая на Малкия Ханс). Като орг
 анизатори на концепцията за един такъв т
 ип връщане към Фройд\, Милкана Лазарова и
  Елица Цигорийна\, ви каним да четем пълн
 ата колекция на кореспонденцията Фройд
 —Флийс\, от която са съхранени единствен
 о писмата на Фройд\, но не и тези на Флийс.
 \n\nГрупата ще работи в следния формат: Ср
 ещите ще се провеждат ежемесечно.\n\nКоор
 динатор: Милкана Лазарова (milkana_lazarova@abv.bg).
 \n\nСрещите ще се провеждат присъствено н
 а адрес ул. Солунска 3 в гр. София. При нев
 ъзможност за лично присъствие е предвид
 ено и онлайн участие. Групата ще работи о
 свен с немския оригинал на писмата и с мн
 огоезични техни преводи на руски\, англи
 йски\, френски и др. Допълнителните текст
 ове\, към които кореспонденцията ще преп
 раща\, ще се уточняват в процеса на четен
 е. Въпросите\, които ще възникват\, ще бъд
 ат адресирани към Андре Мишелс веднъж на
  три месеца. Допълнителни подробности за
  формата на работа ще бъдат обсъдени на п
 ървата среща на членовете.
CATEGORIES:Картели и работни групи
LOCATION:ул. "Солунска" 3\, ул. "Солунска" 3\, Софи
 я\, България
GEO:42.692318;23.323248
X-APPLE-STRUCTURED-LOCATION;VALUE=URI;X-ADDRESS=ул. \"Солунска\" 
 3\, София\, България;X-APPLE-RADIUS=100;X-TITLE=ул. \"Со
 лунска\" 3:geo:42.692318,23.323248
END:VEVENT
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:Europe/Sofia
X-LIC-LOCATION:Europe/Sofia
BEGIN:DAYLIGHT
DTSTART:20210328T040000
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
DTSTART:20211031T030000
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
DTSTART:20220327T040000
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
DTSTART:20221030T030000
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
DTSTART:20230326T040000
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
DTSTART:20231029T030000
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
END:VCALENDAR