Симптомът при детето. Психоаналитичният принос

Кой какво иска?

Д-р Патрик Деларош

Психоанализата на деца показва как симптомът при детето може на практика да отразява симптома в семейството. Впрочем искането е отправено именно от семейството. Работата на психолога налага разграничаването на заявката на детето, като първо се изслушат родителите. Това често е достатъчно, за да се започне лечение на детето. Ние ще изследваме тези въпроси, посредством различни примери.

Малтретираното дете

Д-р Патрик Деларош

Сексуално или физическо, малтретирането на детето буди толкова разтърсващ ужас, състрадание или желание за репарация на щетите, че това рискува да доведе възрастния до заслепяване. Това заслепяване може да попречи да бъде чуто истинското страдание у детето, в частност парадоксалното чувство за вина, както и някои идентификации. Ние ще работим тези въпроси, посредством срещаните проблеми сред участниците на семинара.

Пренаталност и развитие – как се ражда Субектът

М.Богданова

Бебето има Желания още в утробата и това е било усещано още в Древността. Интересен е обрядът в Китай – когато раждането на поредно дете в семейството е нежелано, бащата му разказва какви трудности го очакват след раждането и го моли да напусне тяхното семейство. След няколко дни жената помята.

Как бебето в утробата чува и как усеща случващото се? От какво зависят неговите “решения” и как “не-избира да се роди”? А кога всъщност се ражда?

Множество въпроси, на които медицината и психоанализата имат все повече отговори.

По време на обучението ще бъдат разгледани основни въпроси, свързани с “раждането на Субекта“ някои от които са: Каква е връзката между пренаталното развитие и сензорното след раждането? Какво означава орално сензорно-моторно развитие и как се отразява върху трудностите при хранене? И каква е ролята на психоаналитичния подход? Как се ражда Субектът в думите и през връзката с майката? Как се “раждат” преждевременно родените бебета?

В много от тези полета необходимостта от реч е толкова силна, че в своята организация, функциониране и интегритет тялото на бебето може да бъде засегнато и да страда от нейната липса. Аналитичният начин на слушане има своето място още от първите мигове на живота, разкодирайки симптома-страдание и съпровождайки майката да може да мисли за своето бебе като за Субект.

По време на обучението ще бъдат представени интересни факти за развитието на бебето в утробата и проведени научни изследвания, както и българските традиции по посрещане на бебето в Света (в контекста на “трансгенерационното несъзнавано”), психоаналитична практика с бебета в Български условия.

Символигенните кастрации и симптомите на децата. Анамнезата и нейното значение за психотерапевтичната работа с детето и родителите

Д.Циркова

Франсоаз Долто въвежда понятието „символигенна кастрация“ за да илюстрира радикалната забрана, противопоставена на търсеното, познато вече нагонно задоволяване. Даването и приемането на тази забрана могат да имат различни последици за субекта. Кастрацията оставя белег „дупка“ в тялото и „лишаване“ , отказ от обичайния начин на задоволяване на нагона. Тя прави възможна сублимацията на нагоните и процеса на символизация за субекта.

Как се случва кастрацията, какви са нейните функции и последици. Как дефектите в символигенните кастрации се проявяват в симптомите на детето – това са въпросите върху които ще дискутираме в първата част на експозето и които ще илюстрираме чрез клинични случаи.

Анамнезата може да ни насочи към проблемното в символигенните кастрации, да ни даде идеи за интервениране и по-нататъшна работа с детето и родителите. Работата по анамнезата ще направим с помощта на два плана за диагностична оценка: „Оценка на нарушенията в развитието на детето“, предложена от Ана Фройд и „Оценка на ранното детство“, предложена от Ернст Фройд.

Хиперактивността – психоаналитични хипотези и терапия

М.Лазарова

Вече няколко десетилетия фармацевтичната индустрия налага медикаментозния подход към симптомите възбуда, импулсивност и липса на концентрация, обединени в изкуствената конструкция- синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. В рамките на медикаментозния подход, сложна психична проблематика, се обяснява като генетично обусловена болест на невро-развитието, редуцирана до трите поведенчески симптома.

За психоаналитиците не съществува една единствена причина за тези симптоми. Те могат да бъдат проява на различни затруднения и психични конфликти. При лечението се предлага диференциран подход към историята и емоционалната ситуация на всеки отделен пациент.

По време на нашата работа ще дискутираме актуални въпроси, поставени в най-новата книга на Патрик Ландман „Всички хиперактивни?“, ще се върнем към Фройд и неговите определения на понятията първичен акт, възбуда, инхибиране, мислене, действие и слово, както и към текстовете на Уиникът за типовете неспокойствие.

За агресията и агресивността

М.Димитрова

Агресията не е понятие на психоанализата. В нея агресивността не се разглежда като индивидуална черта или качество на характера.

От друга страна присъства в нашия всекидневен живот, в културата и в обществото – престъпления , физически и психически тормоз и побоища в семейството, рекет, изнудване, унижение в училище, полицейска бруталност и изтезание, насилие, което идва от институциите, насилие, свързано с психотичните симптоми, войни и т.н. Когато слушаме или пък сме от страната на потърпевшите или на извършителите, се питаме кой е виновен и как може да бъде спряна увредата, унищожението. Откъде идва тази агресия? За какво ни служи?

Какво може да ни донесе психоанализата за разбирането на агресията и нейното действие в психичния живот на човека. Ще търсим как тя се появява в субективния опит на човек в зависимост от психичната структура. Как агресията засяга тялото – в нейните форми на проявление винаги достигаме до образи на тяло, което е на парчета или отделни части, органи имат странни функции и самостоятелно съществуване.

Възможности на индивидуалната психоаналитична психодрама /ИПП/ в работата с деца и юноши

В.Вътов

Индивидуалната психологическа работа с деца и юноши, често се натъква на трудно преодолими или непреодолими граници, особено при по-сериозни психични смущения. Създаденият през 1946 г. от Серж Лебовици помощен метод на ИПП се основава на особеното значение, което има играта за преживяването от страна на децата на драматични поредици от сцени, в които се проявяват техните нагони и защитни механизми. ИПП е в състояние успешно да преодолява непреодолимите ограничения на индивидуалната работа, както по отношение на диагностиката, така и в посока на интервенцията. Специфичните характеристики на юношеството, като например амбивалентното желание да „бъдат разбрани” и същевременно „да не бъдат твърде прозрачни”, също могат да бъдат заобиколени успешно с този метод. Изложението е един опит за обобщение на над двадесет годишна практика с ИПП

Процесът на мислене

Д-р Д.Гъдева

Работейки в училище с психотични деца, които срещат огромни трудности в обучението си и чието интелектуално развитие изглежда обречено на провал, пред мен се появи въпросът: Защо психозата засяга способността на субекта за мислене и за обучение?

Този въпрос, логически бе последван от други такива, свързани с възникването на процеса на мислене у бебето, както и връзката между способността да мислиш и психическото израстване и съзряване на индивида. Това експозе ще засегне също спецификата на нарушенията в мисленето при психотичния индивид.

Предлагам да направим един изключително интересен преглед на авторите, посветили своята работа на тези проблеми, като започнем с Фройд, Уиникът и Бион.