ПЕТТЕ СЛУЧАЯ НА ФРОЙД. Въведение в психоаналитичната клиника

ПЕТТЕ СЛУЧАЯ НА ФРОЙД. Въведение в психоаналитичната клиника

Дата/Час
15/11/2021 - 02/06/2022
0:00

Категория
5-те случая на Фройд


Уважаеми колеги,

Каним Ви да се включите в новата серия обучителни семинари на АБПП, в която ще работим върху петте случая на Фройд.

Петте случая на Фройд съставляват основата на психоаналитичната клиника. Тяхната актуалност и в ден-днешен ни кара да се замислим – какво е специфичното в мисълта на Фройд, което позволява тяхното повторно артикулиране и постоянно запитване към собственото ни желание на аналитици. Те ни поставят основни въпроси, касаещи клиниката на хистерията, натрапливата невроза, фобията, параноята и на психозата като цяло.
Тези пет случая, коментирани от Фройд са плодотворен пример за процеса на описание на клинични случаи – както по отношение на техните подробни описания на клиничната феноменология, така и със своя завладяващ литературен стил.
Това, което ни дават като описание, е свързано и с голямата феноменология на Семейството – на ревността, на несъзнаваните фантазии, на скритата омраза и помисли, свързани с убийство на близки хора. Тези случаи продължават да стоят като илюстративни примери за клиничната психоаналитична практика, благодарение на стила с който Фройд е преплел историите на тези пациенти с историята на читателите си аналитици и собственото им развитие именно като практикуващи психоаналитици. Никъде другаде нямаме като описание толкова „живо“ присъствие на пациентите като субекти на собственото си несъзнавано, такава включеност на аналитика и настройка да слуша несъзнаваното на своите пациенти, което непременно въвлича и четящите тези клинични истории.
Тези пет случая ни поставят и въпроса за психоаналитичното знание – неговия локус, характерност и епистемологичен статут. Изучаването на тези 5 случая на Фройд не може да бъде откъснато от връзката им с останалите текстове на Фройд и с психоаналитичния корпус като цяло. Можем да се запитаме дали Фройд е писал тези текстове за определена „аудитория“, или пък тези случаи сами по себе си комуникират с читателите си по уникален начин. Тези въпроси определят една важна “пукнатина“ в мисълта на Фройд и ни карат да се замислим как най-личното психоаналитично знание се различава от други форми и видове знание. Кое е специфичното, определящо дискурса на Аналитика, и как неговото (на аналитика) желание се артикулира, достигайки от свидетелствата на Фройд за тези пет случая, до нас в ден-днешен? Какъв е статутът на истината в психоаналитичната практика и как този статут се различава от приписвания му такъв в други дискурси (например в дискурса на Университета)?

Какво е чул Фройд в разказите на Ида Бауер („Дора“), Ернст Ланцер („Човекът Плъх“), Сергей Панкееф („Човека Вълк“), както и в думите и споделените наблюдения на бащата на Херберт Граф („Малкият Ханс“), детето, което Фройд е виждал само веднъж? А какво точно е прочел в „Мемоарите на моето нервно заболяване“, на съдията Даниел Шребер? Кое ни дава основания да считаме, че именно техните невероятни истории вдъхват живот на повторното артикулиране на толкова важни за психоаналитичната клиника понятия като Едипов комплекс, кастрационен комплекс, първична сцена (при „Човека Вълк“), или пък амбивалентност? Защо прочитът на тези случаи ни позволява да осмислим отново, заедно с Фройд, мястото на защитни механизми като рационализация, или изместване (както в случая на „Човека Плъх“), или пък да си зададем въпроса за значението на детските фобии (случаят на „Малкия Ханс“ и към какво всъщност сочи тревожността? За какво ни говорят свидетелствата на Председателя Шребер, и как можем да правим рефлексия върху клиниката на параноята? Можем да се запитаме, заедно с „Дора“ – какво наистина означава да бъдеш жена или пък да бъдеш мъж? Какво е истинското значение на човешкото желание, отвъд неговите Едипови перипетии? Случаят на Сергей Панкеев ни запитва – какво е значението на ранните травматизми при срещата със сексуалността и как историята на една инфантилна невроза ни разкрива по какъв начин това, което се нарича „психосексуално развитие“ винаги ни отпраща към несъзнаваните залози в историята на даден субект?

Каним Ви заедно да разгледаме тези, както и много други въпроси, поставени ни от тези 5 основополагащи случая на Фройд.

Семинарът има обучителен характер и е насочен към въвеждане в психоаналитичната клиника.

 

Такси за правоучастие:
 

-20 лв. за членове на АБПП (без значение от статута на членство);

-40 лв. за външни участници

За допълнителна информация, моля проследете връзката към съответният семинар.
На всички участници се препоръчва да прочетат съответния текст на Фройд, касаещ случая, за чиито сесии на семинара са се записали:

1. „Малкият Ханс. Анализа на фобията на едно петгодишно момче.“

2. „Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия.“

3. „Човекът Плъх. Бележки относно един случай на натраплива невроза.

4. „Човекът Вълк. Из историята на една инфантилна невроза.“

5. „Председателят Шребер. Психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на параноя.“

За повече информация можете да следите интернет страницата на АБПП (https://espacepsy-bg.org/), официалния ни фейсбук профил, или да пишете на bgabpp@gmail.com

График за провеждане на срещите на семинара:

1. Представяне на „Малкият Ханс“ с водещ д-р Александър Петров. Срещите на семинара ще се проведат онлайн в платформата Zoom.Дата: 13.11.2021 г. – от 10.00 до 12.00 ч.

2. Представяне на „Дора“ с водещ Иван Дулов. Онлайн в платформата Zoom.
Дати: 27.11.2021 г. – от 10.00 до 12.00 ч.; 26.02.2022 г. – от 10.00 до 12.00 ч. и 30.04.2022 г. – от 10.00 до 12.00 ч.

3. Представяне на „Човекът Плъх“ с водещ Мимоза Димитрова. Онлайн в платформата Zoom. Възможност за посещение на място (в кабинета на ул. Ангел Кънчев 43) ще бъде уточнена в срок 1 месец преди датите на срещите.
Дати: 14.01.2022 г. – от 19.00 до 21.00 ч. и 11.02.2022 г. – от 19.00 до 21.00 ч.

4. Представяне на “Човекът Вълк“ с водещ Катерина Занкова.
Дати : 22.01.2022 г. – от 10.00 – 12.00 ч. Онлайн в платформата Zoom.

5. Представяне на „Председателят Шребер“ с водещ доц. Диана Циркова. Срещите на семинара ще се провеждат присъствено в кабинета на ул. Ангел Кънчев 43 и онлайн в платформата Zoom.
Дата: 02.06.2022 г. – от 19.00 до 21.30 ч.