Френско-български семинари

Обща тема на френско-българските семинари семинарите през 2017-2018

За идентификацията


Въпросът за идентификацията води до задънена улица, когато в едно психоаналитично лечение тя е считана за крайна цел. Как въпросът за идентификацията трябва да бъде схванат? Ние трябва да се запитаме за причините за идентифициране. Защо едно лице трябва да бъде нещо друго от това, което то е? Когато Фройд поставя проблема за идентификацията, той поставя под въпрос нещо, което тогава е било считано за гарантирано от западната философска мисъл, а именно, че идентичността е резултат на една непреодолима тенденция на разума да редуцира съществуващото до идентично и да жертва многообразието.

По същество идентификацията е заповед да бъдеш друг от митичното чисто биологично. Тя е родена не от индивидуалната субективност, а от заповедта на другия. Следователно, всяка идентификационна заповед неизбежно води след себе си загуба и траур на съществото, което не е било преди. Това, което не е било преди и не може да бъде след това, съставя оригиналността на предмета на психоанализата, който се отнася както до бъденето, така и до въпроса за несъзнаваното и за истината на субекта. Следователно, идентификацията е проблем само на човешкото същество, което говори и което е приемник на заповедта да използва  умите.Защото само словото е източникът, от който може да се появи въпросът какво или кой съм аз, т.е. това е
проблемът за бъденето. Още Фройд казва, че едно е да „се идентифицираш с” и съвсем друго е „да идентифицираш”, т.е. да бъдеш или да си бил идентифициран. Като последното не се различава от това да бъдеш наименован. За Фройд, първичната идентификация с бащата като идеал предхожда прякото обектно
идентифициране от анаклитичен тип с майката. С интроецирането на този идеал, субектът търпи една загуба на удоволствие, именно поради невъзможната идентификация с идеала, който остава недостижим. Но как субектът ще запълни празнината между това, което не е бил в миналото и това, което не е способен да стане в бъдеще?
Тук се ситуират различните идентификации. Идентификацията може да е чисто изпълнение на желанието, в което една, поставена от закона границаq е прекрачена. Изглежда, че „да се идентифицираш с” е най-добрата защита срещу чистата идентификация, в смисъла „да бъдеш идентифициран”.

1 2 3 4 5